В предаването „Твоят“ по NOVA темата за здравната система в България отново излезе на преден план – този път през призмата на конкретен случай, предизвикал остри обществени реакции: преживяването на родилката Антония. Гост в студиото беше проф. Асена Сербезова – фармацевт, университетски преподавател и бивш министър на здравеопазването.
По думите ѝ, индивидуалните истории като тази на Антония са „огледало на системни дефицити – липса на емпатия, подкрепа и комуникация между лекар и пациент“.
„1 на 10 000 души може да умре от страх. От 2 до 100 пъти се усилват симптоми при негативни очаквания. Мислите ни влияят реално върху лечението“, заяви проф. Сербезова, цитирайки изследвания от своята нова книга „Отвъд диагнозата“.
Тя подчерта, че медицинската грижа не може да се изчерпва с диагноза и лечение – важно е как се комуникира с пациента, особено в стресова среда като родилните зали. „Лекарите работят в свръхнатоварена система, но и пациентите често са изплашени и с ниска здравна култура. Срещата между тях трябва да бъде основана на уважение, а не на страх“, каза още тя.
Интегрирана грижа и уважение в системата
Проф. Сербезова посочи липсата на интегрирана грижа като хроничен проблем в българската здравна система. Тя даде пример от Швеция, където медицинска сестра без притеснение сигнализира за здравословен проблем на лекар, който приема това като част от екипната отговорност, а не като обида.
Какво е насилие в медицински контекст?
С нея в студиото беше и доц. д-р Спас Спасков – бивш директор на „Пирогов“, който отбеляза, че понякога медицинските действия, които изглеждат крайни, са всъщност животоспасяващи.
„Ако по време на земетресение задържиш пациент, за да не се нарани, това насилие ли е? Или е грижа?“ – попита риторично той и подчерта, че при паника или психични разстройства понякога се налага физическа фиксация с цел безопасност.
Потребност от доверие и прозрачност
Двамата експерти се обединиха около нуждата от външна, независима проверка при сигнали за медицинско насилие. Липсата на ясно и навременно информирано съгласие често води до конфликти и недоверие между лекари и пациенти.
„Думите, които си спестим по време на информираното съгласие, после ги изричаме като извинение“, обобщи проф. Сербезова.
Тя разказа и лична история от раждането си в „Майчин дом“ през 1998 г., подчертавайки, че дори в трудни условия е усетила човешкото старание на лекарите – нещо, което трябва да бъде норма, а не изключение.
