Днес православните християни отбелязват Сирни Заговезни – един от най-значимите празници в народния календар, свързан с прошката и духовната подготовка за Великденския пост. Празникът няма фиксирана дата и се чества винаги в неделя, седем седмици преди Възкресение Христово, съобщава town.bg.
Сирни Заговезни, познат още като Сирница или Прощални заговезни, е последният голям зимен празник според българската традиция. Основният му смисъл е свързан с помирението между хората. По-младите посещават по-възрастните си роднини и искат прошка с традиционните думи „Прощавай“, като правят поклон и целуват ръка. В отговор получават благословия и пожелания за „леки пости“ и „сладки заговезни“.
Празникът поставя началото на 49-дневния Великденски пост и е наситен с богата обредност, свързана както с духовното пречистване, така и с природния цикъл. В много населени места се палят ритуални огньове – символ на пречистването и възраждането. Хората ги прескачат за здраве, а запалени факли и огнени стрели се използват в обреди за плодородие и защита на нивите.
Традиционната трапеза също има своето символично значение. На нея присъстват млечни продукти, яйца и бяла халва – последните позволени храни преди началото на строгия пост. Един от най-обичаните обичаи е „хамкането“ – игра, при която деца и младежи се опитват без ръце да захапят парче халва или яйце, вързано на конец.
Според народните вярвания Сирни Заговезни бележи и началото на новия земеделски цикъл, а обредите носят послание за обновление, здраве и хармония. Празникът остава сред важните новини в културния календар на страната, като съчетава религиозни традиции и вековни народни обичаи, припомня таун.бг.
„Следете най-важните новини от town.bg и се абонирайте за нас в Google News.“
