Липсата на единна европейска позиция за войната в Близкия изток е един от основните проблеми пред външната политика на Европейския съюз. Това заяви евродепутатът Радан Кънев в предаването „Още от деня“ по Българска национална телевизия.
По думите му трудността произтича от начина, по който се вземат решенията в съюза – външната политика се определя с пълно единодушие между всичките 27 държави членки, всяка от които разполага с право на вето. Именно това води до разминавания в позициите на отделните страни, особено по чувствителни теми като конфликта в Близкия изток.
Кънев отбеляза, че вътрешнополитическите процеси в отделните държави също влияят върху общата европейска линия. Според него доминиращото мнение в Европа е, че настоящата война в региона се води без ясни цели и трудно би могла да доведе до положителен резултат. Той определи конфликта като противоречащ на международното право и постави под съмнение неговата ефективност.
Евродепутатът коментира и ролята на Съединените щати, като заяви, че действията на президента Доналд Тръмп са започнали без предварително уведомяване на европейските съюзници и без консултация с Конгрес на Съединените щати. По думите му подобен подход създава риск за глобалната сигурност, особено когато става дума за военни действия срещу Иран.
„Режимът в Иран е сред най-репресивните в света, но към момента няма индикации, че той ще падне“, посочи Кънев.
Според него Европа трябва да преосмисли начина, по който формира външната си политика. В свят, в който силата все по-често измества правото, европейските държави не могат да продължат да вземат решения единствено чрез единодушие.
Кънев подчерта още, че прекъсването на енергийната зависимост от Русия се превръща в ключов въпрос за сигурността на континента. Той напомни, че Москва неведнъж е използвала енергийните си ресурси като инструмент за политически натиск, което налага изграждането на по-независима енергийна система в Европа.
Евродепутатът коментира и решение на Народно събрание на България, с което парламентът задължи служебното правителство да внесе законопроект за ратифициране на присъединяването на страната към Устава на т.нар. Съвет за мир, свързван с президента на САЩ.
По думите му темата изобщо не се обсъжда в Европейски парламент, тъй като повечето държави от Европейския съюз са отказали участие. Като изключения той посочи Унгария и България.
Кънев отбеляза, че документът е подписан от бившия премиер Росен Желязков, но според него все още не е преведен на български език. Той отправи критики към парламентарното мнозинство, подкрепило решението, като изрази съмнение дали народните представители са се запознали с неговото съдържание.
Евродепутатът определи инициативата като организация с неясни цели и предупреди, че подобна стъпка може да постави България в зависимо положение. Според него задължаването на правителството от парламента да ратифицира такъв документ представлява и сериозен правен проблем.
