Журналистката откровено за своето начало в телевизията, предателствата, любовта, битката с болестта и първия си роман.
Журналистката Радина Червенова, която години наред е била лице на българската телевизия, сподели с Мариян Станков – Мон Дьо, своите лични и професионални преживявания, както и философията си за живота и любовта. В интервюто тя разказва за трудния старт в медийната индустрия, болезнените предателства, силата на прошката и как изживявайки тежките изпитания, открива терапията в писането.
Червенова, която определя себе си като човек, обичащ живота, разкрива, че за да се справиш с трудностите, трябва да продължиш напред и да не се отказваш. Тя вярва, че е важно да останеш верен на себе си, независимо от мнението на другите, и да не търсиш всичко на всяка цена.
За начина си на работа в телевизията, Червенова споделя, че в началото е била подценявана и срещнала сериозни пречки. „Взеха ми пропуска и ми казаха, че нямам право да влизам в телевизията“, разказва тя, но благодарение на хора като Бригита Чолакова и Хачо Бояджиев, бързо се утвърдила като водеща.
Трудностите не са попречили на Радина да срещне любовта, която тя намира в лицето на Коко Каменаров. Според нея, тяхната връзка е преминала през много изпитания, но благодарение на силната любов и взаимното доверие, те успяват да преодолеят всяка пречка.
Едно от най-трудните моменти в живота й е, когато е диагностицирана с рак, като по същото време преживява и лични предателства. Червенова откровено разказва как болестта е променило нейния мироглед и как започва да цени себе си повече. Споделя, че именно тези трудности са вдъхновили първия ѝ роман, който излиза на 16 май. Въпреки че сюжетът е криминален, в него има много от личните ѝ преживявания.
„Нямах никакво намерение да издавам книга. Но сънувах ярък сън и просто започнах да пиша“, разказва Червенова за раждането на романа си. Писането става за нея терапия за ума и сърцето.
„Най-голямото ми желание е да оставя нещо за семейството и за внуците ми. Те са всичко за мен и най-важното е да бъдем заедно, защото, когато сме заедно, сме по-силни“, заключва тя.
