Родното производство на плодове и зеленчуци остава стабилно през последните години, показват данни на Министерството на земеделието и храните за периода 2022–2024 г. Най-голяма реколта е отчетена през 2022 година, следвана от 2024 г., а най-слаб сезон е бил през 2023 г. Най-високи добиви през 2024 г. има при сливите и джанките, докато малините отбелязват най-ниски стойности за разглеждания период.
Производството на зеленчуци също не показва големи колебания – 2023 г. е с най-ниска реколта, а 2024 г. с най-висока. През миналата година най-големи добиви има при доматите, пипера, дините и пъпешите, както и при групата „Други зеленчуци“, която е около 10% от общото производство. В същото време ягодите и зелето регистрират най-ниски добиви за трите години.
Засетите площи с основни зеленчуци през 2025 г. са по-големи в сравнение с 2024 г., с изключение на зелето. Най-голямо увеличение има при дините и пъпешите. Картофите заемат най-големи площи и осигуряват около 70% от вътрешното потребление.
Повечето плодове и зеленчуци, произведени у нас, не покриват изцяло вътрешното потребление. Все пак реколтата от сливи, пъпеши и малини е достатъчна за над 90% от нуждите, а при зеле, череши и кайсии – над 80%. Родното производство осигурява около половината от консумацията на домати, праскови и ягоди, докато при ябълките този дял е едва 36%. Производителите и търговците извършват и износ на родна продукция.
Основните доставчици на пресни плодове за България през 2024 г. са Гърция (34%), Турция (24%), Северна Македония (9%) и Еквадор (8%). При зеленчуците най-много внасяме от Турция (43%), Гърция (16%), Германия (9%) и Албания (6%).
Цените на едро през май 2025 г. показват значително повишение спрямо същия период на миналата година. Най-голям ръст има при пресните картофи и зелето – с 82%. Цените на зеления пипер са се увеличили с почти 40%. При лука и краставиците се отчита спад в цените с 22% и 8% съответно.
Тази година ранните плодове на пазара са на високи цени заради измръзвания през февруари и началото на април, които нанесоха сериозни щети на насажденията. Най-засегнати са прасковите, сливите, нектарините и черешите, като загубите на реколта варират между 30% и 100%. Особено тежко е положението при кайсиите в Дунавския регион, където почти цялата реколта е загубена. Очаква се поскъпването на костилковите плодове да се дължи основно на търговците, а не на производителите.
