Списъкът с възможни имена за бъдещ служебен кабинет остава неясен и противоречив, като се обсъждат както настоящи, така и бивши министри и заместник-министри. Това коментира социологът Румяна Коларова в ефира на БНТ.
По думите ѝ се търси своеобразна комбинация между различни управленски профили, което предполага, че бъдещото правителство няма да има ясно изразен политически облик. Според нея съставът вероятно ще бъде резултат от баланс, а не от силна политическа линия.
Политологът Даниел Смилов също подчерта, че подготовката на служебния кабинет протича при ограничена публична информация. Той смята, че целта е да бъдат избрани фигури, които да направят корекции в досегашния модел на управление. Като пример посочи евентуално участие на Бойко Рашков, което според него би представлявало ясен политически сигнал към ГЕРБ. В същото време Смилов отбеляза, че е трудно да се прогнозира каква роля би имал Андрей Гюров.
Журналистът Александър Симов прогнозира, че окончателният състав ще изненада обществото, като постави под съмнение достоверността на голяма част от спряганите имена. Той подчерта, че ключовите оценки към кабинета ще бъдат свързани не само с министър-председателя, но и с фигурата на вътрешния министър, от когото ще се очаква да гарантира нормална и честна политическа среда.
Коларова акцентира, че по-важни от конкретните личности ще бъдат обществените дебати и политическата динамика, като според нея по-малките партии също могат да окажат съществено влияние върху възприятието за служебната власт.
Смилов коментира и обществените реакции около случая „Петрохан“, като заяви, че темата се използва за политически атаки, включително срещу коалицията Продължаваме промяната – Демократична България. По думите му основната версия по случая все още не е категорично доказана, а връзките със службите пораждат повече въпроси, отколкото отговори.
Според него ролята на парламента като коректив остава ключова, но дали законодателният орган ще успее да изпълни тази функция, предстои да стане ясно.
