Малката потребителска кошница (МПК) отчита сериозно поскъпване през юни 2026 година, като стойността ѝ се увеличава с 8,9% на годишна база спрямо юни 2025 г. и с 6,5% спрямо декември 2025 г., показват анализите на Конфедерацията на независимите синдикати в България, цитирани от БГНЕС.
На месечна база спрямо май 2026 г. се наблюдава ръст от 0,5%. По данни на синдиката кошницата вече струва 61,82 евро през юни, при 61,51 евро месец по-рано, докато година по-рано цената е била значително по-ниска – 56,8 евро.
От КНСБ определят тенденцията като устойчива инфлационна спирала при основните стоки, като посочват, че натрупването на ценовия натиск е резултат както от международни енергийни фактори, така и от геополитическата нестабилност, включително напрежението в Близкия изток, което се отразява директно върху разходите за енергия и крайните цени.
Синдикатът подчертава, че усещането на домакинствата за инфлация е значително по-силно от официалните показатели, тъй като значителна част от доходите – средно около 30%, а при някои семейства и до 36% – се изразходва за храна.
Особено внимание се обръща на поскъпването на основни хранителни продукти, сред които домати и краставици, при които се отчита ръст съответно от 30,1% и 61,3% на годишна база. При пилешкото месо увеличението достига 16,3% за същия период.
Анализите на КНСБ показват и сериозен разрив между цените на едро и крайните потребителски стойности. Надценките в търговската мрежа варират между 23,4% и над 150%, като при редица стоки – брашно, ориз, мляко, сирене, плодове и зеленчуци – те надхвърлят половината от крайната цена.
От синдиката посочват, че България остава сред страните с най-високи цени на определени основни храни в сравнение с редица европейски държави, включително Франция, Германия и Румъния. Особено внимание се обръща на цената на брашното и ориза, където страната се нарежда сред най-скъпите пазари.
Според изчисленията, една минимална работна заплата в България позволява закупуването на около десет малки потребителски кошници, докато във Франция този показател достига 25, в Германия – 35, а в Румъния – около 15.
КНСБ заключава, че инициативи за ограничаване на ценовия натиск не са достатъчни сами по себе си, тъй като структурните проблеми в ценообразуването и високите търговски надценки остават основен фактор за поскъпването на основните стоки.
