Европейският съюз и глобалната икономика са в период на дълбоки трансформации, а България трябва ясно да определи посоката си, ако иска да се превърне в проспериращо място за живот и бизнес. Това заяви председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев по време на публична дискусия на тема „Конкурентен бизнес“, част от инициативата „Силна България в силна Европа“.
По думите му страната има нужда от сериозен, дългосрочен разговор за икономическото си бъдеще – не в рамките на следващата година или две, а с хоризонт 10–15 години напред. Според Василев именно тази визия ще определи краткосрочните решения и ще даде отговор на ключовия въпрос как България може да стане богата и развита държава, в която хората да искат да живеят, да се връщат и да създават семейства.
Той подчерта, че ресурсът на държавата в крайна сметка се генерира от бизнеса, което прави особено важно как ще изглежда българската икономика в бъдеще. Основна цел на дискусията, по думите му, е да се намерят механизми държавата да подпомага, а не да възпрепятства предприемачеството.
Водещият на събитието Ивайло Шотев, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“, обясни, че партията залага на нов модел за изработване на политики – чрез открит диалог с бизнеса, а не чрез предварително готови решения. Според него ускорените промени в света, свързани с автоматизацията, изкуствения интелект и навлизането на роботи в индустрията, изискват ново мислене както в икономиката, така и в политиката.
В дискусията участваха представители на бизнеса, работодателски организации, икономисти и финансисти. Събитието беше излъчвано онлайн, а дебатите се основаваха на конкретни икономически данни.
Сред ключовите теми беше преходът от икономика, базирана на евтина работна ръка, към създаване на български продукти с висока добавена стойност и разпознаваеми брандове. Участниците се обединиха около необходимостта от национална стратегия за растеж, която да определи приоритетните сектори, да запази индустриалното производство и едновременно с това да насърчава иновациите и високотехнологичните отрасли. Акцент беше поставен и върху нуждата от по-качествено образование, както и върху адаптиране на европейските зелени политики, така че да не подкопават конкурентоспособността на икономиката.
Отделен панел беше посветен на ролята на държавата на пазара – включително управлението на държавни предприятия, болници и образователни институции. Беше изразено мнение, че в дейности, в които държавата не е ефективен стопанин, трябва да се разчита повече на концесии, докато при естествените монополи е нужен по-строг контрол.
Темата за баланса между пазар и солидарност постави въпроси за данъчната система, социалната политика и неравенствата. Според мнозинството участници е възможно да има социална държава без увеличаване на данъците, ако помощите са по-добре насочени. Асен Василев акцентира, че справедливостта трябва да предшества солидарността и обърна внимание на проблемите в пенсионната система, при която част от възрастните хора не получават доходи над линията на бедността, въпреки дългогодишен трудов стаж.
Последният панел беше фокусиран върху административната тежест и времето като ключов ресурс за бизнеса. Участниците бяха единодушни, че прекомерните процедури, регулации и контрол отнемат средства, създават условия за корупция и възпират инвестициите. Като основно решение беше посочена ускорената дигитализация на административните услуги и разширяването на електронното управление.
