Пазарът е наводнен от бяло сирене с много високо водно съдържание, предупреди съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна организация (НОКА) Симеон Караколев, като призова за по-стриктен контрол върху това какви млечни продукти се предлагат в търговската мрежа. Фермерите настояват инспекциите и регулациите да се фокусират не само върху имитиращи продукти, но и върху самото производство и технологията на класическото саламурено сирене, според говорителя на бранша.
По думите на Караколев, производителите използват специални ензими, които ускоряват зреенето, и вместо традиционните около 45 дни за узряване, готовият продукт излиза на пазара за приблизително пет дни. Този тип сирене в бранша се е наложило с уличното наименование „трепач“. Класическата технология дава около 54% водно съдържание за бялото саламурено сирене, докато сегашните практики водят до продукти с до 80% вода, което според фермерите променя качеството и стойността на продукта.
Караколев посочи и икономическия аспект на проблема: потребителите плащат между 9 и 10 евро за килограм, но според него голяма част от цената всъщност е за „вода“, а не за качествен млечен продукт. Той описа ситуацията като нужда от насочване на регулаторните усилия към тези технологии и практики, които водят до предлагането на недостатъчно зрели или технологично модифицирани сирена на пазара. Това становище е част от поредица важни новини, които фермерските организации повдигат пред институциите и обществото.
Паралелно с проблема при белите саламурени сирена, според Караколев има идентични притеснения и относно твърдите кашкавали. Този продукт в млечния бранш е познат с наименованието „калиата“. По думите му, основно от Полша идват големи количества кашкавал, които след превоз се преопаковат или преминават някаква доработка и след това се търгуват в магазинната мрежа като български кашкавал. Според съпредседателя на НОКА това изкривява пазара и вреди на производителите, които спазват традиционни технологии и осигуряват по-дълго зреене и по-ниско водно съдържание.
Фермерите настояват за по-ясни и прилагани норми, които да разграничават класическите млечни продукти от технологично модифицирани или имитиращи варианти. Те очакват контролът да включва проверки по целия производствен и логистичен цикъл, както и прозрачност относно използваните ензими и технологични промени, които позволяват ускорено зреене. Това са важни новини за сектора и за потребителите, които би трябвало да получават продукт, съответстващ на етикета и традицията.
Караколев уточни, че вече съществува наредба, насочена към имитиращите млечни продукти, но според него фокусът трябва да се разшири към тези сирена с високо водно съдържание, които по технология са недостатъчно зрели. Той използва данни за сравнение, за да посочи разликата между класическата стойност от 54% вода и описваните случаи с 80% вода, и да аргументира искането на фермерите за по-строги мерки.
На въпрос дали подобни млечни продукти с високо водно съдържание представляват риск за здравето, когато беше запитан от националното радио БНР, Симеон Караколев се въздържа от категоричен коментар и не даде медицинска оценка. Позицията му бе насочена основно към качеството на продукта, търговските практики и нуждата от по-ясна регулация, която да защити както потребителите, така и легитимните производители.
Този проблем предизвиква реакция в селскостопанските среди и сред производителите на млечни продукти, които търсят балансирано решение и по-ефективен контрол над технологиите в производството. Информацията беше съобщена town.bg и е предмет на дебат между браншовите организации и регулаторните органи, докато обществеността и търговците следят развитието на ситуацията. В материала присъства и терминологията на пазара; в разговорите от бранша често се използва и формата на името на сайта като таун.бг при обсъжданията в общността.
Абонирайте се за нас в Google News.
