Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при хеликоптерна катастрофа в неделя привлече световното внимание и постави въпроса какво предстои за Иран във вътрешен и външнополитически план. След тази трагедия, на дневен ред излизат насрочените за 28 юни избори за негов наследник и сигналите, които ще дойдат преди, по време и след кампанията.
Неочакваната кончина на Раиси създаде необходимост от предсрочни избори, като Техеран е изправен пред дилемата дали да организира демократични избори или да осигури победа на предпочитания от режима кандидат, вероятно хардлайнер. Според „Гардиън“, най-вероятно е да бъде избрана втората възможност, дори с риска от ниска избирателна активност и недоволство сред избирателите.
Съветът на пазителите на конституцията, който преценява кои кандидати да бъдат допуснати до изборите, играе ключова роля в този процес. Наскоро бившият президент Хасан Рохани, известен с умерените си възгледи, открито критикува ролята на Съвета, след като му бе отказано участие в изборите за Съвета на експертите. Рохани посочи, че дисквалификацията му се дължи на политически причини, включително споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г. и критиките му към съдебната система.
Публичните критики на Рохани могат да резонират сред иранската общественост, но е малко вероятно да доведат до промяна в подхода на режима към изборите.
Западът се готви за период на нестабилност в отношенията с Иран, като според „Уолстрийт джърнъл“ няма да настъпят значителни изменения в досегашния курс на Техеран. Очаква се задълбочаване на връзките с Москва и Пекин и продължаване на подкрепата за „Хамас“ и ядрената програма.
Китай вече заяви чрез външния си министър Ван И, че ще продължи да укрепва връзките с Иран. Ван И изрази съболезнования за смъртта на Раиси и заяви, че Китай застава твърдо до своите ирански приятели в този труден момент.