Председателството на климатичната конференция на ООН СОР31 в Анталия представи в ранните часове на неделя окончателен проект на заключителното решение след преговори, продължили цяла нощ. В текста отново липсва ясен призив за изоставяне на въглищата, петрола и природния газ, макар редица държави да искаха по-твърди обещания. Вместо това документът залага на по-бърза електрификация и на по-широко прилагане на технологии за улавяне на въглероден диоксид.
Проектът беше разпространен, след като форумът вече бе просрочил с два дни планираната си дата за закриване.
Компромис без изрично споменаване на изкопаемите горива
Текстът е изготвен от Турция и Австралия, които водят конференцията и преговорния процес. По информация на Франс прес в него изобщо не се споменават изкопаемите горива, макар че тяхното изгаряне е главният източник на парникови газове.
Документът не съдържа собствен ангажимент за поетапното им изваждане от употреба, а се позовава на постигнатото през 2023 г. на СОР28 в Дубай. Тогава страните за пръв път се съгласиха с формулировка за преход към отказ от изкопаемите горива в енергийните системи.
Сред конкретните цели в новия проект е делът на електроенергията в крайното енергийно потребление в света да стигне 35% до 2035 г. Заложено е и разгръщане на технологиите за улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид, които се ползват с подкрепата на големите петролни и газови компании.
Тези идеи обаче не се приемат еднозначно. Някои държави искат електрификацията да е свързана с възобновяеми източници, а не да означава просто повече произведен ток, без значение по какъв начин.
Председателят на СОР31 и министър на околната среда на Турция Мурат Курум е заявил, че очаква компромисният вариант да събере подкрепата на страните, съобщава Ройтерс.
Сблъсък между производители и противници на петрола
Последните дни на форума преминаха под знака на остро противопоставяне между държавите, които искат ограничаване на изкопаемите горива, и онези, чиито икономики разчитат на добива на петрол и газ.
Според „Ал Джазира“ първата версия, предложена от Австралия, е предвиждала по-бързо изоставяне на тези горива. След възражения от Саудитска Арабия и други големи производители съответните текстове са отпаднали от следващия вариант.
Недоволство имаше и извън залите за преговори. Природозащитни организации предупредиха, че срещата рискува да завърши с едно от най-слабите климатични споразумения от десетилетия насам. Около 100 граждански организации изпратиха общо писмо до председателството с призив преговарящите да не се връщат назад от вече поетите ангажименти.
Най-силни бяха критиките за отсъствието на ясен план за намаляване на употребата на петрол, въглища и природен газ. Европейският комисар по въпросите на климата Вопке Хукстра заяви, че за Европейския съюз е по-добре да няма споразумение, отколкото да бъде приет слаб документ.
Пари за адаптация и опасения за кворума
Отделен спор се разгоря около финансирането на мерките за приспособяване към климатичните промени. Развиващите се страни настояваха богатите държави да отделят повече средства за защита от наводнения, суши и други последствия от затоплянето.
По време на преговорите от проектите беше извадена конкретната цел за 120 милиарда долара годишно за адаптация до 2035 г. Решението разгневи държавите, които са най-застрашени от природни бедствия, свързани с климата.
Напрежението се засили и заради удължаването на срещата. Конференцията трябваше да бъде закрита в петък, 20 ноември, но преговорите се проточиха през събота и през нощта срещу неделя. Някои делегации вече имаха резервирани полети към дома, което породи притеснения, че при ново отлагане може да не се събере необходимият кворум.
Рано в неделя Мурат Курум представи последния компромисен вариант и свика заключително пленарно заседание. Според последните съобщения на Ройтерс и Асошиейтед прес публикуването на документа е потвърдено, но окончателното му приемане все още не е официално удостоверено.





