Будизмът не оправдава отнемането на живот и не разглежда самоволното му прекратяване като форма на духовно израстване. Това бе категоричната позиция, изразена в ефира на „Здравей, България“, където темата за трагичния случай край хижа „Петрохан“ бе обсъдена от музиканта Костадин Георгиев – Калки и специалиста по тибетска медицина Александра Алексиева.
Повод за разговора станаха откритите тела на шестима мъже в района на Петрохан и връх Околчица, както и разпространените от разследващите кадри от стая в хижата, в която се виждат религиозни изображения и литература, свързани с източната философия.
От позицията на будистката общност „Диамантен път“, която е официално регистрирана в България съгласно Закона за вероизповеданията, бе подчертано, че внушенията за духовна стойност на самоубийството противоречат на същността на будисткото учение. Според цитирана в предаването декларация, подобни твърдения представляват сериозно изкривяване на разбирането за кармата и са несъвместими с хуманистичните принципи на традицията.
Будистите призоваха медиите да бъдат внимателни при употребата на определения като „будистка секта“ или „будистки ритуали“, когато липсват доказателства за реална връзка с автентичната доктрина. Акцентът бе поставен върху това, че будизмът насърчава състрадание, лична отговорност и уважение към живота, а не деструктивно поведение.
Калкѝ посочи, че на разпространените видеокадри ясно се различават традиционни тибетски танки – ръчно рисувани религиозни изображения, които изпълняват ролята на икони в будистката култура. Те представят духовни учители и фигури от класическата тибетска традиция, чиито учения продължават да се преподават в манастири в Индия, Непал и Тибет.
Александра Алексиева, която има опит от пребиваването си в Индия и практика в областта на тибетската медицина, потвърди, че подобни изображения и книги са обичайни за хора, интересуващи се от източна философия. По думите ѝ обаче част от рисунките в помещението не кореспондират с будистката символика и не бива автоматично да се приписват на тази религиозна система.
Като пример за класическа будистка литература Калкѝ даде „Пътят на Бодхисатва“ – фундаментален текст в махаянската традиция, широко разпространен и достъпен за всеки, който изучава философията на будизма. Сам по себе си той не съдържа радикални или насилствени послания, подчерта музикантът.
В студиото бе изразена и категорична позиция, че в будизма човешкият живот се разглежда като изключително ценен. Законът за причината и следствието – основополагащ принцип в учението – предполага, че всяко действие има последствия, които оформят бъдещата карма. В този контекст отнемането на живот, включително собствен, се счита за негативно действие.
Според информация, цитирана от Алексиева, Иво Калушев с времето се е дистанцирал от традиционната будистка философия и е развил собствена интерпретация на духовните идеи, която някои наблюдатели определят като отделен култов модел без пряка връзка с класическия будизъм.
Калкѝ изрази съмнение относно част от публично представените версии по случая, но отказа да коментира конкретни хипотези, за да не допринася за допълнително напрежение в обществото.
И двамата гости бяха единодушни, че трагедията край Петрохан не следва да бъде използвана за стигматизиране на будизма като религия. Те подчертаха, че индивидуални действия или интерпретации не могат да бъдат отъждествявани с учението, което в своята същност проповядва ненасилие, съзнателност и грижа за живота.
