В парламентарна декларация, свързана с проекта за Бюджет 2026, представителят на Прогресивна България Константин Проданов отправи остра критика към опозицията, обвинявайки я в разпространение на неточни данни и политически интерпретации, целящи да изкривят обществената картина.
Проданов заяви, че в последните дни се наблюдава „синхронизиран хор от неверни твърдения“, който според него създава изкуствена тревога около публичните финанси. Той подчерта, че редица от разпространяваните твърдения за състоянието на бюджета са неоснователни и се базират на „нереалистични допускания за приходите“.
По негови изчисления, през 2025 година са постъпили приблизително 44 млрд. евро бюджетни приходи, докато очакванията за ръст от над 6 млрд. евро в рамките на една година без структурни промени са, по думите му, или некомпетентни, или умишлено подвеждащи.
Той обърна внимание и на наследените финансови ангажименти, като посочи, че новото управление е поело неразплатени задължения към общини и инфраструктурни проекти в размер на около 2,2 млрд. евро, включително към Агенция пътна инфраструктура. Според него, без предприетите корекции реалният бюджетен дефицит за 2026 година би достигнал 7,4% от брутния вътрешен продукт.
В изказването си Проданов отхвърли и критиките, че доходите в страната са замразени. Той посочи, че минималната работна заплата се увеличава с 12,6% от 1 януари, като паралелно е заложена 5% индексация на възнагражденията в публичния сектор и осъвременяване на пенсиите по действащия механизъм.
Остри реплики бяха отправени и към твърденията за значително нарастване на държавните разходи. Според него посочваният ръст от 35% е некоректен, като реалното увеличение на междинното потребление е около 23%, насочено към функционирането на ключови публични системи като здравеопазване, образование и социални услуги.
Проданов защити и капиталовата рамка на бюджета, като акцентира върху предвидените 9,3 млрд. евро инвестиции, от които 5,3 млрд. евро са осигурени по линия на европейски програми, включително План за възстановяване и устойчивост. Той предупреди, че орязването на тези разходи би довело до блокиране на държавни проекти и икономическа стагнация.
В заключение той заяви, че управлението избира стратегия на инвестиции и развитие, а не на рестрикции, като подчерта, че целта е „финансиране на бъдещето на страната“.
