Назрява ли ново напрежение в столичния градски транспорт и трябва ли софиянци да се подготвят за стачни действия? Темата коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов в ефира на NOVA, след среща между синдиката и финансовия министър Георги Клисурски.
По думите на Костов, в рамките на разговора са били представени конкретни данни за финансовите дефицити в четирите общински транспортни дружества, както и реалните условия, при които работят служителите. Синдикатите са изчислили, че за да се достигне средното за София възнаграждение, работещите в сектора компенсират с около 40% извънреден труд.
„Разяснихме му цялата картина – липсите в бюджетите, натиска върху персонала и недостига на средства. Останахме с впечатление, че разбира проблема“, посочи Костов. По думите му финансовият министър е поел ангажимент да информира Министерския съвет и при разглеждането на удължителния бюджет в Народното събрание да се търси възможност за корекции между първо и второ четене.
Освен столичния транспорт, в разговорите са засегнати и проблемите на БДЖ, НКЖИ и Български пощи – сектори, които също изпитват сериозен финансов и кадрови натиск.
Костов припомни, че съществува нормативна рамка, която задължава държавата и общината да осигуряват финансиране на обществените услуги в определено съотношение, така че дейността им да бъде устойчива. Според него именно това разпределение на ресурса е ключово за стабилизирането на системата.
Въпреки напрежението, от синдиката засега се въздържат от категорични прогнози за протестни действия. „Надявам се в рамките на седмица да има положително развитие. Не искам да коментирам стачки или протести, защото темата бързо се политизира, както се случи и миналата година“, заяви икономистът.
Скокът на цените и „перфектната буря“
Костов постави темата за транспорта в по-широк икономически контекст. По негови думи от юни миналата година цените на стоки и услуги са нараснали рязко, като увеличенията са изпреварили ръста на доходите. „Достигнахме европейски ценови нива, но не и европейски заплати. Дори минимален процент ръст вече се усеща осезаемо в семейния бюджет“, коментира той.
От КНСБ в продължение на девет месеца събират информация за ценовите движения в различни градове и я предоставят на регулаторните органи – КЗК и КЗП. По думите му е установен картел при прясното мляко, но санкциите и действията на институциите се бавят.
„Регулаторите започнаха да работят, но твърде късно. Влязохме в еврозоната при растящи цени, без приет бюджет и без редовно правителство. Получи се перфектна буря, която отново понесоха хората с ниски и средни доходи“, заяви Костов.
Според него приемането на редовен държавен бюджет е било решаващо условие за по-адекватен отговор на кризата. „Ако имахме бюджет навреме, щяхме да разполагаме с ресурс и административен капацитет за реакция“, заключи той.
