На 27 декември православната църква отбелязва Стефановден – празника, посветен на свети Стефан, който се чества на третия ден след Рождество Христово. Денят има особено значение в християнската традиция, тъй като свети Стефан е признат за първия мъченик за вярата и първия архидякон на ранната църква.
Още от апостолските времена той е наричан първомъченик, тъй като става една от най-ранните жертви на гоненията срещу християните. Като един от водещите служители в зараждащата се Йерусалимска църковна общност, свети Стефан играе ключова роля в нейното устройство и социална справедливост. Общината обединявала хора от различни слоеве на обществото, а даренията на по-заможните се използвали в подкрепа на нуждаещите се. Именно активната му дейност и морален авторитет предизвикали завист и враждебност, които според преданието довели до лъжливи обвинения и мъченическата му смърт чрез пребиване с камъни. Църковната традиция разказва, че Пресвета Богородица станала свидетел на страданието му и се молела за него.
През 415 година мощите на свети Стефан били открити след видение, явило се на свещеник, и впоследствие били положени в Сионския храм в Йерусалим, което засилило почитта към него в целия християнски свят.
Свети Стефан е небесен покровител на множество храмове в България и извън нея, включително на прочутата Желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул – символ на борбата за българска църковна независимост.
В народните вярвания Стефановден не е свързан с конкретни обредни действия, но традиционно се отбелязва с богата празнична трапеза, особено в домовете на имениците. На масата обикновено присъстват месни ястия като свинско с кисело зеле и баница. Обичаят повелява по-младите да посещават по-възрастните си роднини, кумове и кръстници, с което се затвърждават семейните и родовите връзки.
Стефановден се смята и за последния голям празник в годишния календар. На тази дата имен ден празнуват носещите имената Стефан, Стефка и всички техни производни, сред които Стефи, Стефанка, Станимир, Венцислав, Стоян, Цанко и много други.
