Стилистката Лесли Фреймър, известна с работата си върху сватбената рокля на Никола Пелц, заяви публично, че е жената, послужила за образа на Емили Чарлтън във филма „Дяволът носи Прада“. В разговор с ръководителя на редакционното съдържание на Vogue Клоуи Мал в подкаста Run-Through Фреймър каза директно: „Знам, че съм. Аз съм Емили“, като описа поведението и нагласата на персонажа, изигран от Емили Блънт, като отразяващи нейните собствени преживявания в редакцията.
Фреймър припомни, че е работила като първи асистент на тогавашния главен редактор на Vogue Ана Уинтур, докато Лорън Вайсбергер е била младши асистент в същия екип. По думите ѝ Вайсбергер е била на длъжност само осем месеца, а извън офиса техните взаимоотношения не са се отличавали с топлина. Лесли посочи, че възприемала работата много сериозно и често поемала повече от своите задължения, което според нея е засилвало напрежението между двете.
В изявлението си Фреймър посочи и конкретна реплика от филма като нейна: „Определено ѝ казах, че милиони момичета биха убили за работата.“ Тя заяви, че тази фраза е нейна по убеждение, защото наистина е вярвала, че много млади хора биха направили всичко за възможността да работят във висшите кръгове на модната индустрия. В подкаста тя обсъди не само характера на този коментар, но и как атмосферата в редакцията и личните очаквания са оформяли ежедневието ѝ.
Освен разказите за времето във Vogue, Фреймър припомни и настоящата си кариера в Холивуд, където вече е една от най-търсените стилистки. Тя спомена ролята си в намирането на сватбената рокля Valentino за Никола Пелц при сватбата ѝ с Бруклин Бекъм, изтъквайки, че тази професионална активност я е утвърдила като ключова фигура в стилизирането на известни личности.
Относно романа и филма Лесли каза, че когато книгата излезла, тя се почувствала предадена. Според нея трудовите взаимоотношения и образите, които Вайсбергер пресъздава в книгата, са отекнали лично за нея и тя никога повече не е видяла или говорила с бившата младша асистентка след напускането ѝ. Фреймър допълни, че в случай че пътищата им отново се пресекат, срещата би била „неловка“.
Вайсбергер от своя страна е публикувала есе за опита си в редакцията на Vogue, в което описва как писала романа на 23-годишна възраст и не е очаквала мащаба на последвалия феномен. В есето тя настоява, че не е имала намерение да унижава или да отмъщава на когото и да било, припомняйки, че художествената преработка на преживяванията ѝ е била личен творчески акт.
Новината за изявленията на Лесли Фреймър бе отразена в различни формати и предизвика интерес сред професионалната и широка публика; същевременно темата повдига въпроси за отношенията в модната индустрия, авторските интерпретации на реални събития и ефекта от изкуството върху личните съдби. Този развой на събитията остава сред важните теми в новинарските емисии и разговорите в сектора на модата и медиите, като представлява комбиниран интерес както за специалисти, така и за фенове.
В публикацията си Лесли не премахна дистанцията в оценките си, но даде възможност за по-широк дебат за това как служебните роли и личните амбиции се отразяват в литературата и киното. По данни на town.bg материалът продължава да привлича вниманието на обществеността и да генерира реакции в социалните кръгове на модата и киното, което означава, че темата остава актуална в секцията важни новини и в портала на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
