Световната банка прогнозира ръст на цените на енергията с до 24% през 2026 г., ако най-силните прекъсвания в доставките, причинени от войната в Близкия изток, приключат през май. Това предупреждение, което вече се третира като важни новини в глобалната икономика, съобщава town.bg. В анализа си институцията посочва, че при по-дълъг или по-широкоразмерен конфликт увеличението на цените може да е още по-остро.
В последния доклад „Перспективи за стоковите пазари“ Световната банка посочва, че при базов сценарий общите цени на стоките ще се повишат с около 16% през 2026 г., под влияние на силно поскъпваща енергия, торове и няколко ключови метала. В същото време експертите предупреждават, че рисковете са силно насочени към по-високи стойности, ако военните действия ескалират и прекъсванията на глобалните вериги за доставка продължат.
Атаките срещу енергийна инфраструктура и блокираният трафик през Ормузкия проток доведоха до исторически шок в доставките на петрол, преустановявайки голяма част от износа от региона. Преди войната през пролива преминаваха около 35% от световната морска търговия с суров петрол, припомня банката. Към средата на април цените на суровия петрол Брент са над 50% по-високи спрямо нивата в началото на годината, а фючърсите отчетоха ръстове — около $110,50 за барел Брент и близо $99,25 за барел WTI в последните търговски сесии, посочва докладът.
Световната банка очертава и средносрочни очаквания: средната цена на Брент да достигне около $86 за барел през 2026 г., спрямо $69 за барел през 2025 г. Във варианти със сериозни щети по критични нефтени и газови съоръжения и бавно възстановяване на износа, средногодишната цена на Брент за тази година може да достигне средно $115 за барел, отбелязват експертите.
В доклада се акцентира и върху въздействието върху селското стопанство и продоволствената сигурност. Цените на торовете се очаква да се повишат с 31% през 2026 г., като най-широко използваният азотен тор — урея (карбамид) — може да поскъпне с около 60% поради връзката си с цените на природния газ. Това ще създаде допълнителен натиск върху разходите на фермерите и може да подрони бъдещите добиви, което пък ще засегне доставките на храни и доходите на населението.
Според оценките на Световната продоволствена програма продължаващата война би могла да изправи още около 45 милиона души пред остра продоволствена несигурност тази година, ако конфликтът не бъде ограничен. Главният икономист на Световната банка Индермит Гил предупреждава, че ударът върху световната икономика ще дойде на вълни: първо чрез по-високи енергийни цени, след това чрез по-скъпи храни и в крайна сметка чрез по-висока инфлация, която ще повиши лихвените проценти и ще вдигне цената на дълга.
Банката изтъква, че най-силно засегнати ще бъдат най-бедните страни и силно задлъжнелите развиващи се икономики. При базовия сценарий инфлацията в развиващите се икономики може да достигне средно 5,1% през 2026 г., спрямо 4,7% през предходната година и с около един процентен пункт над прогнозите преди войната. Ако конфликтът продължи, инфлацията в тези държави може да нарасне до 5,8%. Растежът също ще отслабне — очаква се икономиките в развиващия се свят да нараснат с около 3,6% през 2026 г., под прогнозата от 4% преди избухването на конфликта.
За медиите и читателите това е поредната значима икономическа история, която изисква следене: новини за движението на енергийните пазари и влиянието върху цените на храните и торовете ще продължат да доминират в международните икономически анализи в следващите месеци. В българския медиен пейзаж темата също придобива значение, като таун.бг и други източници следят развитието.
Абонирайте се за нас в Google News.
