Пулев говори в интервю, в което коментира обещанието на „Прогресивна България“ цените на храните да паднат с 15%. Той увери, че правителството, парламентът и регулаторите действат съгласувано срещу поскъпването. По думите му това е проблем не само у нас, но и в региона и в света, който до голяма степен задушава икономическия растеж.

По-големи правомощия за КЗК

Вицепремиерът обясни, че съвместно с депутатите от „Прогресивна България“ е създаден по-широк набор от инструменти, а размерът на глобите, които антимонополният орган може да налага, е повишен. Проверките на КЗК засягат не само отношенията с потребителите, но и тези между веригите и производителите.

„Говорим за почти 10% от оборота, което ще има много сериозен структурен ефект и дисциплиниращ ефект върху целия пазар и веригата на стойността“

Ключова промяна според Пулев е, че законът вече изброява 32 нелоялни търговски практики. Преди това е съществувала „сива зона“ и не е било ясно как точно се определя подобно нарушение. Сега списъкът премахва възможността за различни тълкувания от контролните органи и съдилищата, а резултатите вече се виждат, смята той.

Министерският съвет координира процеса и изчислява т.нар. справедлива стойност, която по думите на Пулев показва отклонения от 25 до 30% спрямо пазарната цена. Той уточни обаче, че тя служи като ориентир и препоръчителна цена, а не е сама по себе си нарушение. Същинският проблем според него е пренебрегването на пазарната логика и използването на нелоялни практики.

Санкции от КЗП и БАБХ

Пулев отчете активност и в Комисията за защита на потребителите, ръководена от Мая Манолова. Той отбеляза, че председателката има свой стил на работа, но в институцията се вижда динамика, каквато преди е липсвала. Само преди два дни комисията е глобила две вериги заради неясно обозначен произход на стоките и разлика между цената на етикета и тази на касата.

Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е открила нередности в седем складови бази на различни вериги в страната. Агенцията е затворила и четири топли витрини, известни като „кухненски майки“, където се продава готова храна, заради лоша хигиена и дефицити в качеството. Данни за обектите са публикувани на сайтовете на институциите.

Според вицепремиера цените на основните храни се задържат, като инфлацията при тях е между 0,5 и 1%. Той ги съпостави с 2025 г., когато по думите му „сглобката“ не е упражнявала никакъв контрол, а спекулата преди приемането на еврото е довела до ефективно 100% поскъпване на почти всички продуктови категории. Мерките на кабинета според него налагат пазарна логика, която се потвърждава и от поведението на веригите.

На въпрос дали между държавата и големите търговци не се води война, Пулев отговори, че веригите са естествен съюзник на правителството, стига да спазват правилата. Той настоя за равнопоставеност между българските производители, едрия капитал и чуждестранните инвеститори. Подготвят се и финансови инструменти за подкрепа на родните производители чрез Българската банка за развитие.

Черно море и цените на горивата

Вицепремиерът коментира и атаките срещу търговски кораби в Черно море, сред които ударът по контейнеровоз край Шабла. Той увери, че засега няма нито една отказана доставка на суров петрол за рафинерията в Бургас, нито танкер, на който да е отказана застраховка. Това потвърдил и в разговори с особения търговски управител.

Важна роля според Пулев има дерогацията, получена от Великобритания, тъй като над 90% от танкерите със суров петрол се застраховат от британски компании. Без нея никой не би застраховал корабите и страната нямало да има суровина, с която да поддържа най-ниските цени на горивата в ЕС.

За евентуално пълно спиране на корабоплаването той посочи, че се обмислят различни сценарии. Пулев заяви, че не иска да звучи реваншистки, но предишното управление не е вложило нито евро в антидронови и други защитни системи, и сравни положението с пазене на териториалните води с водни пистолети. Водят се разговори с НАТО, САЩ, Франция и други партньори, а с Румъния и Турция има споразумения за наблюдение на трафика и корабоплаването.

По темата за компенсациите при горивата вицепремиерът каза, че кабинетът иска да помогне както на най-уязвимите, сред които пенсионерите, така и на т.нар. работещи бедни, за които вече е премахнат акцизът върху пропан-бутана. Бюджетът обаче е сериозно ограничен, а част от предлаганите компенсации биха могли да ускорят инфлацията, затова мерките трябва да се подбират внимателно.

Намаляването на ДДС върху горивата според Пулев би сринало приходите в бюджета и трябва да бъде крайна мярка, тъй като ниските данъци са конкурентно предимство на България пред Западна Европа. Той напомни, че вече е определял тази стъпка като „ядреното копче“ и „червения бутон“, след натискането на който няма връщане назад. Към момента страната поддържа най-ниските цени на горивата в ЕС, а рафинерията в Бургас трупа буфери, за да продължи работа и при ново поскъпване на петрола.

При проверките са открити различия между цената на рафта и сумата, която се маркира на касата. Инспекторите са попаднали и на етикети, които заблуждават клиентите. Отделно са установени рекламирани промоции, при които стоките свършват още в първия ден от кампанията.

Нарушения има и в отношенията с доставчиците, които са ощетявани чрез таксите за касетки. Председателят на КЗП Мая Манолова обясни, че доставчикът плаща за тях по 36 евро месечно, при положение че една касетка струва 3,5 евро.

По думите ѝ тези касетки освен това пречат на търговеца да посочи по подходящ начин произхода на продукта и собствената си марка. Манолова уточни, че това е нарушение по Закона за защита на конкуренцията. За него може да бъде наложена санкция до 10% от оборота на търговската верига.

Председателят на комисията и преди това е отправяла остри обвинения към големите вериги. По-рано КЗП вече наложи 95 хил. евро глоби на три големи търговци, а държавата започна и масови проверки в складовете на веригите.

Василев призова за смяна на курса във фискалната политика и за преминаване към бюджетни излишъци. Според него всяка от изминалите седем години е трябвало да приключи на плюс, а същото важи и за всяка от следващите седем.

Реалният дефицит според Василев

Бившият министър твърди, че официално обявяваният недостиг от около 3% не отразява действителното положение. По негова оценка истинският показател е близо 5%, а при прилагане на различни счетоводни подходи може да достигне почти 8%.

В предаването беше обсъден и планираният за 2027 г. дефицит, който е заложен на ниво от 4,3%.

Василев свърза излишъците с икономическия напредък на страната. По думите му за последните 36 години България е отчитала най-бърз растеж именно в периодите, когато бюджетът е приключвал на плюс. Тогава държавата е успявала да трупа резерви за инвестиции, а доходите на хората са се увеличавали.

Цените и спорът за надценките

По темата за поскъпването Василев разграничи действителното увеличение на цените от начина, по който потребителите възприемат инфлацията. Той напомни, че страната не е във война и не е засегната от природно бедствие, рецесия или пандемия. Темата е на дневен ред и на фона на данните за движението на цените на едро, както и на ускорената инфлация в еврозоната.

Бившият министър не приема тезата, че висока надценка сама по себе си е доказателство за нарушение. Според него при свободния пазар цените неизбежно се различават, а конкуренцията пречи на търговците да се държат като общ картел.

Като илюстрация Василев посочи хипотетична продажба на стока с 5000% надценка. Подобна сделка не нарушава закона, ако има купувач, съгласен да плати тази сума, а продавачът ще дължи данък върху приходите си. Той описа подхода си като пазарен и подчерта, че в България се предлагат стотици хиляди стоки и услуги.

Най-тежко е положението в Испания, където скокът на местните енергийни разходи е изтласкал инфлацията до 5%. В Белгия тя достига 4,69%, което е най-високото ниво от 2023 г. насам, а в Италия е 4,2%. Германия отчита ръст до 3,3%. Във Франция показателят остава висок, 3,4%, но все пак е по-нисък, отколкото при повечето ѝ съседи.

Основен двигател на цените е рязкото поскъпване на природния газ, електроенергията и автомобилните горива. Към това се добавя и поскъпването на щатския долар в края на лятото, което оскъпи стоките, внасяни срещу долари. Ефектът не е еднакъв във всички сектори, но за европейските семейства означава допълнителна финансова тежест.

Скъпа храна и „свиващи се“ опаковки

Според последното издание на Таблото за потребителските условия на Европейската комисия 35% от гражданите се тревожат дали ще могат да си осигурят храна. Инфлацията при храните и стоките за домакинството остава между 3% и 7% в зависимост от държавата. Войната в Близкия изток и последвалите енергийни сътресения не позволяват сметките от супермаркета да се върнат до нивата отпреди пандемията, тъй като скъпите горива и газ оскъпяват производството, превоза и торовете.

Основни продукти като млечните са поскъпнали чувствително – маслото струва с 50% повече, отколкото преди пандемията, а млякото – с 40%. Кафето, чаят, какаото, захарта, шоколадът и сладкарските изделия са особено засегнати от екстремното време и слабата реколта. Месото също става все по-недостъпно заради по-скъпия фураж, а говеждото, птичето и свинското продължават да са с 30% над равнищата от 2019 г.

Картофите за кратко поевтиняха в началото на годината, но рекордните летни горещини и сушите в земеделските райони на Европа вдигнаха цените на пресните плодове и зеленчуци. Зелените зеленчуци днес са с 25% до 30% по-скъпи.

Пакетираните стоки, включително бебешките храни, пък са засегнати от т.нар. скрита инфлация (shrinkflation) – производителите незабелязано намаляват количеството в опаковката, без да променят цената. Пример за това е кутия адаптирано мляко, чието съдържание пада от 800 г на 750 г, или по-малкият обем на перилните препарати. За да ограничи практиката, ЕС въведе изискване търговците да обявяват цената за килограм, което улеснява сравняването на продуктите и откриването на поскъпвания.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се бори с общата инфлация чрез повишаване на лихвените проценти, но този инструмент не може пряко да реши проблеми от страна на предлагането, като недостига на реколта. В подкрепа на земеделските производители Съюзът разчита на Европейския механизъм за готовност и реагиране при кризи, свързани с продоволствената сигурност (EFSCM), на извънредните инструменти на Общата селскостопанска политика – субсидирано застраховане, взаимоспомагателни фондове и схеми за стабилизиране на доходите, както и на средства от програмата „Хоризонт Европа“ за иновации в земеделието, съобразени с климата.

Енергийната криза удря милиони европейци

По данни на Евростат най-малко 35 милиона европейци живеят в енергийна бедност. Енергийната инфлация в еврозоната е скочила до 18,8%, което се отразява и на други отрасли, и на сметките на потребителите. Близо 40 милиона души не могат да отопляват домовете си достатъчно, а 15% от домакинствата са изостанали с плащането на комуналните услуги. В България (16,1%), Гърция (18,1%) и Португалия около 30% от населението ограничава отоплението през зимата, за да не изпадне във финансов срив.

Главната причина е войната между САЩ и Иран. През Ормузкия проток минава 20% от световния петрол, а затварянето му е извадило от пазара средно по 14 милиона барела дневно. След ескалацията броят на корабите, преминаващи всеки ден, спадна от 129 до едва 3–5. Блокирани там остават суровият петрол и 20% от световните доставки на втечнен природен газ.

В началото на месеца американският президент Доналд Тръмп заобиколи западните санкции и договори „енергийно примирие“ с Путин, като се съгласи САЩ да внасят евтин руски дизел преди междинните избори. Така ЕС остава сам срещу последиците от затварянето на протока и зависи от намалени енергийни доставки. Съюзът трябва да надплаща азиатските купувачи за алтернативни източници и да използва по-дълги маршрути, което допълнително вдига разходите.

Брюксел се стреми да ускори координиран план за реакция, който да предпази гражданите от ценовите скокове, да осигури управление на стратегическите петролни резерви и да предостави спешна помощ. Нова работна група по енергийното търсене и Платформата на ЕС за енергия и суровини (бившата AggregateEU) имат за цел да засилят сътрудничеството и да направят доставките по-сигурни и по-достъпни. На национално ниво уязвимите домакинства могат да бъдат защитени чрез забрана за спиране на енергийните услуги, извънредни мерки за тарифите и целеви енергийни ваучери. ЕС обмисля и по-гъвкави изисквания за стратегическите запаси, включително възможно намаление с до 80% за някои държави, за да се справи с натиска върху доставките и пазарните колебания.

Жилищата и образованието – нови огнища на протест

Растящите жилищни разходи са сред основните причини за протестите срещу високите разходи за живот, които през последните седмици обхванаха Испания, Франция, Португалия, Гърция и Италия. Спрямо средното ниво за 2025 г. цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 19 държави от ЕС, като начело са Португалия (+10,3%), България (+9,4%) и Словакия (+9,1%). Наемите са се повишили навсякъде с изключение на Словения (-0,9%) и Финландия, където остават без промяна. Най-голям е ръстът им в Хърватия (+21,9%), България (+6,4%) и Гърция (+5,0%), сочат данните на Евростат.

Урбанизацията, увеличаването на населението и миграцията са довели до търсене, което изпреварва предлагането. Според Европейската комисия до 2035 г. Европа ще се нуждае от над 2 милиона нови жилища годишно, а Евростат отчита, че строителните разходи са нараснали с 56% между 2010 и 2024 г. Високите цени ограничават и мобилността на работната сила. По оценка на Международния валутен фонд през последното десетилетие около един милион премествания по работа в рамките на ЕС не са се осъществили, защото хората не са могли да си позволят да живеят по-близо до работното си място. Фирмите трудно привличат кадри, което спъва растежа и иновациите и ги принуждава да се разрастват далеч от скъпите региони.

През септември Комисията предложи Акт за достъпните жилища – най-новата мярка на ЕС срещу кризата. Документът определя като „зона под жилищен натиск“ район, в който средното жилище струва поне осемгодишния разполагаем доход. В такива зони властите могат да се намесят, например като ограничат краткосрочните наеми и използването на втори жилища или като запазят достъпни жилища за купуващи за първи път и за домакинства с ниски и средни доходи. Актът надгражда Плана за достъпни жилища от 2025 г. и Европейския план за действие в областта на жилищното настаняване. Към септември 2026 г. кохезионната политика е добавила 4,7 млрд. евро към вече отпуснатите 10,4 млрд. евро за енергийноефективни и социални жилища за уязвими хора, а Националните и регионалните партньорски планове ще продължат тези инвестиции в рамките на многогодишния бюджет на ЕС за 2028–2034 г.

Недоволство има и в образованието. Докладът на ЕС „Инвестиране в образование“ (2026) показва, че през 2024 г. разходите за образование са останали стабилни на ниво 9,7% от общите публични разходи, но все още с 0,3% под нивото отпреди пандемията. Натискът на дълга кара правителствата да режат средства, а променените геополитически и икономически приоритети пренасочват парите към отбраната и енергетиката.

В средата на септември френски ученици и студенти излязоха на улицата заради липсата на учители, препълнените класни стаи и лошата инфраструктура. Протестите се разпространиха в Ирландия, Португалия, Гърция и Белгия с искания за по-ниски такси, повече финансиране и по-добри икономически политики. Миналия уикенд във Франция и Италия демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията и стотици арести след седмици на окупации на училища и вандализъм. Младите хора настояват за стабилни перспективи, тъй като поскъпването прави достъпа до образование все по-зависим от семейния произход. Според ICEF Monitor разходите за студентско настаняване са нараснали с 11% през 2024 г., а Еразъм студентска мрежа отчита, че стипендиите не стигат за покриване на разходите за живот на 35,63% от студентите.

Макар образованието да е в правомощията на държавите членки, ЕС подкрепя националните инвестиции. В бюджета за 2021–2027 г. основните инструменти са „Еразъм+“ (26 млрд. евро), Европейският корпус за солидарност (1,01 млрд. евро), „Хоризонт Европа“ (93,5 млрд. евро), Европейският социален фонд+ (95 млрд. евро) и „Творческа Европа“ (2,53 млрд. евро). За периода 2028–2034 г. Комисията предлага 40,8 млрд. евро за „Еразъм+“, включително подкрепа за жилища за студенти, докато Европейският парламент настоява сумата да стане 47,39 млрд. евро и да се въведат механизми, отчитащи разликите в разходите за живот и жилища между държавите. Новата програма AgoraEU ще подпомага културата, медиите и гражданското общество, като надгражда „Творческа Европа“ и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).