По думите му членството в еврозоната не заличава различията между отделните национални икономики. То не отменя и нуждата от разумни политики на национално равнище.

Разликата с еврозоната се увеличава

Радев посочи, че през септември годишната инфлация в България е била 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени. За сравнение, средното равнище за еврозоната е било 3,8%. Според предварителните данни на Националния статистически институт, които гуверньорът очакваше да бъдат обявени в деня на форума, през октомври ръстът на цените у нас се ускорява до 6%. Темата за това как България се нарежда сред лидерите по инфлация в еврозоната не е нова.

Управителят на БНБ обясни, че единната парична политика задава рамката за ценова стабилност в целия валутен съюз, но местните икономически условия също имат тежест. Сред тях той изброи вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

Банките са стабилни, но надзорът не бива да се отпуска

Според Радев националните централни банки и надзорните органи носят конкретни отговорности. Те следят не само състоянието на банковата система, но и рисковете от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато такива промени застрашават устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка е длъжна да оцени ефекта и да го обясни ясно пред обществото.

Гуверньорът определи българския банков сектор като добре капитализиран и ликвиден. Кредитите продължават да растат с високи темпове, най-вече жилищните, което по думите му налага превантивен подход в надзора и в макропруденциалната политика.

„Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“

ЕЦБ не изключва нови повишения на лихвите

Радев припомни, че на 29 октомври Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) остави трите основни лихвени процента непроменени след увеличенията през септември. Той подкрепи това решение, тъй като то дава време да се прецени въздействието на енергийния шок и на по-строгите финансови условия.

Същевременно гуверньорът отбеляза, че перспективите за инфлацията са се влошили спрямо септември и това трябва да бъде отчетено при определянето на паричната политика. Той подчерта, че октомврийската пауза е била време за анализ на наличните данни, а не знак, че затягането е приключило. Ако новата информация покаже, че инфлационният натиск се затвърждава, може да се стигне до допълнително повишаване на лихвите.

Радев напомни, че инфлацията в еврозоната достигна 3,8% през септември, като голяма част от ускорението идва от енергоносителите. Цените им са се повишили повече, отколкото предвиждаше септемврийската прогноза на ЕЦБ. Това означава по-висока инфлация от очакваното и риск от по-дълго задържане над целта от 2%.

Ключовият въпрос според него е до каква степен поскъпването на енергията ще се прехвърли върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация е относително стабилна и не се наблюдава широко пренасяне на енергийния шок върху възнагражденията – нещо, което Радев нарече окуражаващо, но недостатъчно, за да отпаднат рисковете.

Управителят на БНБ обобщи, че прогнозата за общата инфлация през 2027 г. е ревизирана нагоре до 2,6%, а за базисната – до 2,5%. Положителното според него е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на 2%.

Най-тежко е положението в Испания, където скокът на местните енергийни разходи е изтласкал инфлацията до 5%. В Белгия тя достига 4,69%, което е най-високото ниво от 2023 г. насам, а в Италия е 4,2%. Германия отчита ръст до 3,3%. Във Франция показателят остава висок, 3,4%, но все пак е по-нисък, отколкото при повечето ѝ съседи.

Основен двигател на цените е рязкото поскъпване на природния газ, електроенергията и автомобилните горива. Към това се добавя и поскъпването на щатския долар в края на лятото, което оскъпи стоките, внасяни срещу долари. Ефектът не е еднакъв във всички сектори, но за европейските семейства означава допълнителна финансова тежест.

Скъпа храна и „свиващи се“ опаковки

Според последното издание на Таблото за потребителските условия на Европейската комисия 35% от гражданите се тревожат дали ще могат да си осигурят храна. Инфлацията при храните и стоките за домакинството остава между 3% и 7% в зависимост от държавата. Войната в Близкия изток и последвалите енергийни сътресения не позволяват сметките от супермаркета да се върнат до нивата отпреди пандемията, тъй като скъпите горива и газ оскъпяват производството, превоза и торовете.

Основни продукти като млечните са поскъпнали чувствително – маслото струва с 50% повече, отколкото преди пандемията, а млякото – с 40%. Кафето, чаят, какаото, захарта, шоколадът и сладкарските изделия са особено засегнати от екстремното време и слабата реколта. Месото също става все по-недостъпно заради по-скъпия фураж, а говеждото, птичето и свинското продължават да са с 30% над равнищата от 2019 г.

Картофите за кратко поевтиняха в началото на годината, но рекордните летни горещини и сушите в земеделските райони на Европа вдигнаха цените на пресните плодове и зеленчуци. Зелените зеленчуци днес са с 25% до 30% по-скъпи.

Пакетираните стоки, включително бебешките храни, пък са засегнати от т.нар. скрита инфлация (shrinkflation) – производителите незабелязано намаляват количеството в опаковката, без да променят цената. Пример за това е кутия адаптирано мляко, чието съдържание пада от 800 г на 750 г, или по-малкият обем на перилните препарати. За да ограничи практиката, ЕС въведе изискване търговците да обявяват цената за килограм, което улеснява сравняването на продуктите и откриването на поскъпвания.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се бори с общата инфлация чрез повишаване на лихвените проценти, но този инструмент не може пряко да реши проблеми от страна на предлагането, като недостига на реколта. В подкрепа на земеделските производители Съюзът разчита на Европейския механизъм за готовност и реагиране при кризи, свързани с продоволствената сигурност (EFSCM), на извънредните инструменти на Общата селскостопанска политика – субсидирано застраховане, взаимоспомагателни фондове и схеми за стабилизиране на доходите, както и на средства от програмата „Хоризонт Европа“ за иновации в земеделието, съобразени с климата.

Енергийната криза удря милиони европейци

По данни на Евростат най-малко 35 милиона европейци живеят в енергийна бедност. Енергийната инфлация в еврозоната е скочила до 18,8%, което се отразява и на други отрасли, и на сметките на потребителите. Близо 40 милиона души не могат да отопляват домовете си достатъчно, а 15% от домакинствата са изостанали с плащането на комуналните услуги. В България (16,1%), Гърция (18,1%) и Португалия около 30% от населението ограничава отоплението през зимата, за да не изпадне във финансов срив.

Главната причина е войната между САЩ и Иран. През Ормузкия проток минава 20% от световния петрол, а затварянето му е извадило от пазара средно по 14 милиона барела дневно. След ескалацията броят на корабите, преминаващи всеки ден, спадна от 129 до едва 3–5. Блокирани там остават суровият петрол и 20% от световните доставки на втечнен природен газ.

В началото на месеца американският президент Доналд Тръмп заобиколи западните санкции и договори „енергийно примирие“ с Путин, като се съгласи САЩ да внасят евтин руски дизел преди междинните избори. Така ЕС остава сам срещу последиците от затварянето на протока и зависи от намалени енергийни доставки. Съюзът трябва да надплаща азиатските купувачи за алтернативни източници и да използва по-дълги маршрути, което допълнително вдига разходите.

Брюксел се стреми да ускори координиран план за реакция, който да предпази гражданите от ценовите скокове, да осигури управление на стратегическите петролни резерви и да предостави спешна помощ. Нова работна група по енергийното търсене и Платформата на ЕС за енергия и суровини (бившата AggregateEU) имат за цел да засилят сътрудничеството и да направят доставките по-сигурни и по-достъпни. На национално ниво уязвимите домакинства могат да бъдат защитени чрез забрана за спиране на енергийните услуги, извънредни мерки за тарифите и целеви енергийни ваучери. ЕС обмисля и по-гъвкави изисквания за стратегическите запаси, включително възможно намаление с до 80% за някои държави, за да се справи с натиска върху доставките и пазарните колебания.

Жилищата и образованието – нови огнища на протест

Растящите жилищни разходи са сред основните причини за протестите срещу високите разходи за живот, които през последните седмици обхванаха Испания, Франция, Португалия, Гърция и Италия. Спрямо средното ниво за 2025 г. цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 19 държави от ЕС, като начело са Португалия (+10,3%), България (+9,4%) и Словакия (+9,1%). Наемите са се повишили навсякъде с изключение на Словения (-0,9%) и Финландия, където остават без промяна. Най-голям е ръстът им в Хърватия (+21,9%), България (+6,4%) и Гърция (+5,0%), сочат данните на Евростат.

Урбанизацията, увеличаването на населението и миграцията са довели до търсене, което изпреварва предлагането. Според Европейската комисия до 2035 г. Европа ще се нуждае от над 2 милиона нови жилища годишно, а Евростат отчита, че строителните разходи са нараснали с 56% между 2010 и 2024 г. Високите цени ограничават и мобилността на работната сила. По оценка на Международния валутен фонд през последното десетилетие около един милион премествания по работа в рамките на ЕС не са се осъществили, защото хората не са могли да си позволят да живеят по-близо до работното си място. Фирмите трудно привличат кадри, което спъва растежа и иновациите и ги принуждава да се разрастват далеч от скъпите региони.

През септември Комисията предложи Акт за достъпните жилища – най-новата мярка на ЕС срещу кризата. Документът определя като „зона под жилищен натиск“ район, в който средното жилище струва поне осемгодишния разполагаем доход. В такива зони властите могат да се намесят, например като ограничат краткосрочните наеми и използването на втори жилища или като запазят достъпни жилища за купуващи за първи път и за домакинства с ниски и средни доходи. Актът надгражда Плана за достъпни жилища от 2025 г. и Европейския план за действие в областта на жилищното настаняване. Към септември 2026 г. кохезионната политика е добавила 4,7 млрд. евро към вече отпуснатите 10,4 млрд. евро за енергийноефективни и социални жилища за уязвими хора, а Националните и регионалните партньорски планове ще продължат тези инвестиции в рамките на многогодишния бюджет на ЕС за 2028–2034 г.

Недоволство има и в образованието. Докладът на ЕС „Инвестиране в образование“ (2026) показва, че през 2024 г. разходите за образование са останали стабилни на ниво 9,7% от общите публични разходи, но все още с 0,3% под нивото отпреди пандемията. Натискът на дълга кара правителствата да режат средства, а променените геополитически и икономически приоритети пренасочват парите към отбраната и енергетиката.

В средата на септември френски ученици и студенти излязоха на улицата заради липсата на учители, препълнените класни стаи и лошата инфраструктура. Протестите се разпространиха в Ирландия, Португалия, Гърция и Белгия с искания за по-ниски такси, повече финансиране и по-добри икономически политики. Миналия уикенд във Франция и Италия демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията и стотици арести след седмици на окупации на училища и вандализъм. Младите хора настояват за стабилни перспективи, тъй като поскъпването прави достъпа до образование все по-зависим от семейния произход. Според ICEF Monitor разходите за студентско настаняване са нараснали с 11% през 2024 г., а Еразъм студентска мрежа отчита, че стипендиите не стигат за покриване на разходите за живот на 35,63% от студентите.

Макар образованието да е в правомощията на държавите членки, ЕС подкрепя националните инвестиции. В бюджета за 2021–2027 г. основните инструменти са „Еразъм+“ (26 млрд. евро), Европейският корпус за солидарност (1,01 млрд. евро), „Хоризонт Европа“ (93,5 млрд. евро), Европейският социален фонд+ (95 млрд. евро) и „Творческа Европа“ (2,53 млрд. евро). За периода 2028–2034 г. Комисията предлага 40,8 млрд. евро за „Еразъм+“, включително подкрепа за жилища за студенти, докато Европейският парламент настоява сумата да стане 47,39 млрд. евро и да се въведат механизми, отчитащи разликите в разходите за живот и жилища между държавите. Новата програма AgoraEU ще подпомага културата, медиите и гражданското общество, като надгражда „Творческа Европа“ и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).