Преди първия тур на 25 октомври двамата не излязоха един срещу друг. Тогава щабът на Йотова не прие поканата на платформата за независима журналистика „Извън ефир“ с аргумента, че първо избирателите трябва да решат кой продължава напред, а едва след това може да се говори за дебат в национален ефир. Гюров се беше съгласил ден по-рано, като заяви, че президентската длъжност изисква отговорност, която според него започва с готовността кандидатът да застане пред хората.

Пиано в хола и обвинения за ДПС

Разминаванията проличаха още с първия въпрос – как кандидатите си обясняват слабата избирателна активност. Според Гюров хората са били плашени с войни и врагове, а той обеща да не използва подобна реторика. Бившият служебен премиер сравни президентската институция с пиано в хола, край което всички минават, но на което никой не свири.

Йотова отвърна, че институцията е работила като добре настроен инструмент. Тя обвини партиите, които подкрепят Гюров, че са търсили гласовете на ДПС за балотажа, и настоя да разбере какво е било обещано срещу тях. Гюров категорично отрече да е искал подкрепа от партийни централи или лидери и увери, че няма да го прави и занапред.

Сигурността в Черно море и войната в Украйна

По темата за морската сигурност Йотова посочи, че е повдигнала въпроса за безопасното корабоплаване в ООН и е получила признание от други държавни ръководители, каквото според нея е очаквала и у нас. Като свое действие тя изтъкна свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Занапред предлага среща на шестте черноморски държави, на която да се договори мораториум върху бойните действия.

Гюров, който и преди това обвини властта в бездействие по темата, упрекна Йотова, че се е дистанцирала от резолюция на ООН за прекратяване на военните действия – нещо, което тя оспори с довода, че документът не е резолюция. Според него КСНС е свикан прекалено късно, а страната е трябвало открито да назове заплахата и да влезе в европейските системи за противодронова и противоракетна защита. Йотова определи това като невярно и заяви, че кабинетът вече е включил България в европейската програма за защита от дронове. Спорът идва на фона на поредните инциденти в морето, сред които ударът с морски дронове по контейнеровоз край Шабла.

В един от най-острите моменти Гюров попита опонентката си дали е търсила пряк контакт с руския президент Владимир Путин в контекста на разговорите за преговори: „Опитахте ли се да говорите с него, обадихте ли му се?“. Йотова контрира, че той е посетил Киев и е сключил 10-годишно военно споразумение без мандат от Народното събрание. Тя заяви, че не би направила такава стъпка без съгласуване с другите институции и с гражданите, и твърдеше, че документът оставя отворена възможността български военни да бъдат пратени в Украйна.

Гюров отхвърли това тълкуване. По думите му става дума за рамков документ, въз основа на който могат да се сключват отделни договори, всеки от които минава през парламента. Той подчерта, че изпращане на войници не е предвидено, а споразумението дава шанс на България да участва във възстановяването на Украйна.

Кандидатът настоя Русия да бъде определена като заплаха, за да може страната да се подготви, и посочи, че Москва трябва да спре военните действия, преди да се премине към следващите стъпки за уреждане на конфликта. Той предупреди, че без способност сами да се защитим няма как да разчитаме на съюзниците, а делението на „войнолюбци“ и „миролюбци“ ни прави беззащитни.

Йотова припомни, че в началото на войната мнозина са вярвали в постигането на мир чрез сила, но с времето са променили мнението си. Тя се обяви за всеобхватно мирно споразумение, в което да участва и Москва, вместо за ултиматуми: „Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир, без Русия това няма как да стане“. Йотова упрекна Гюров, че защитава „война на изтощение“, но той възрази, че говори за изграждане на защита и възпиране на агресора, тъй като когато цената на нападението стане твърде висока, нападателят ще бъде принуден да спре.

„Боташ“ и Северна Македония

Кандидатите се разминаха и по договора с турската енергийна компания „Боташ“, по който България продължава да плаща значителни суми, без да използва изцяло договорения капацитет. Йотова защити сделката, като посочи, че е била наложителна, след като кабинетът на Кирил Петков и тогавашният финансов министър Асен Василев спрели доставките на руски газ. Тя увери, че споразумението тепърва ще донесе ползи за държавата. Гюров възрази, че всъщност Русия е прекратила доставките на природен газ за България.

В края на външнополитическия блок дебатът се насочи към Северна Македония. Йотова настоя страната да не отстъпва от договорените протоколи и обвини Петков, че в последния момент е бил готов да се откаже от българската позиция в Скопие, която по думите ѝ е била спасена с извънредната консултативна среща при президента Румен Радев.

Гюров напомни, че е оглавявал парламентарната група, внесла Френското предложение в Народното събрание. Той упрекна президентската институция в непоследователност – по негови думи навремето тя е критикувала кабинета и е отправяла обвинения в предателство, а сега Йотова представя споразумението като добро решение за България. Гюров подчерта, че защитата на правата на българите в конституцията на Северна Македония е част от общата европейска позиция. Балотажът, на който ще се реши кой ще упражнява правомощията на държавния глава, предстои на 1 ноември.

На балотажа ще се изправят кандидатпрезидентските двойки, водени от Илияна Йотова и Андрей Гюров. Централната избирателна комисия определи датата на повторното гласуване за 1 ноември 2026 г., след като първият тур изпрати двамата на балотаж.

Атаки срещу кръга около Гюров

Според Михайлов зад Гюров стоят „Продължаваме промяната – Демократична България“, Иво Прокопиев, както и хора, за които той твърди, че са „продавали България парче по парче“.

Михайлов насочи редица обвинения към Прокопиев, засягащи енергийния сектор, соларните централи, частните пенсионни фондове и Българската фондова борса. Той не представи конкретни доказателства в подкрепа на тези твърдения.

По думите му обкръжението на Гюров се смята за елит, а неговите симпатизанти били заклеймявани с обидни определения. „Ние сме гръбнакът на българската икономика“, подчерта Михайлов.

Критики към Радев и ПП–ДБ

В изказването си Михайлов не пощади и Румен Радев. Той го упрекна, че не е търсил среща с представители на различни обществени групи, за да обсъдят как да се управлява държавата.

Михайлов държи политическите сили около ПП–ДБ отговорни за приемането на еврото и за по-високите цени на храните. Той ги обвини също, че са подкрепяли Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Накрая Михайлов заяви, че по негова преценка в България има подобрение, откакто „Продължаваме промяната“ управлява. Позицията му идва в дните преди дебата между Йотова и Гюров по БНТ, на фона на подкрепата на премиера за Йотова.

По думите ѝ за управляващите спазването на закона отстъпва на страха, че избирателите ще видят какво бреме им е приготвено. Това, според Нинова, би се отразило на шансовете на Илияна Йотова.

Какво според Нинова съдържа проектобюджетът

Опозиционният лидер изброи мерките, които по нейно мнение остават скрити от обществото. Сред тях са по-високи данъци и осигуровки, нови заеми за милиарди, замразени доходи и висока инфлация. Тя посочи още поскъпване на газа с 34%, по-скъп ток и пълен неуспех в овладяването на високите цени и спекулата.

„Изтръскване на народа като брашнян чувал“, коментира Нинова. Като пример тя изтъкна намерението да се отпуснат 40 млн. евро за един километър магистрала, които според нея ще отидат при същите компании, свързвани с „чувалите от Хемус“, при това без търг.

Ролята на държавния глава

Нинова постави въпроса и за правомощията на президента и правото на вето. Тя е убедена, че Йотова няма да върне такъв бюджет в парламента, а като политически придатък на Радев ще го подпише покорно, както е постъпила с бюджета за 2026 г.

Ако това излезе наяве преди вота, провалът на Йотова е сигурен, смята лидерът на „Непокорна България“. Именно затова, по нейните думи, премиерът Радев е заявил, че бюджетът за 2027 г. ще бъде внесен едва след изборите, което тя определи като грубо погазване на закона. Нинова допусна, че целта е хората отново да бъдат подведени и манипулирани, както според нея се е случило през април.

Тя попита защо документът се пази в тайна, щом е изгоден за гражданите, и подчерта, че става дума за обществени, а не за лични средства на управляващите. Ако всичко в бюджета е наред, той само би им донесъл подкрепа, отбеляза Нинова.

Според нея е от решаващо значение проектът да бъде показан още тази седмица. Тя припомни, че независимо кой ще победи в неделя, Йотова остава държавен глава до януари 2027 г. и затова трябва ясно да заяви дали е „за“ или „против“ бюджета. Подобни обвинения за укриване на бюджета до изборите отправи и Асен Василев.

По думите на говорителя на ЦИК жалбите са общо 74, а от днес в деловодството са постъпили и няколко нови. Сигналите са били разпределени на член на комисията, който ги е докладвал на вчерашното заседание.

Говорителят обясни, че членовете на ЦИК са се обединили около становището, че големият брой сигнали изисква повече време за запознаване с тях. Случаят ще бъде обсъден днес, но засега той се въздържа от повече коментари.

Част от сигналите идват след като премиерът обяви подкрепа за Йотова. Срещу действията му възразиха и съперниците на двойката, след като Гюров и Кандев сезираха ЦИК заради агитацията.

По думите му и Вучич, и Йотова прохождат в политиката през 90-те години на миналия век. И двамата го правят в партии, чиито корени водят към социалистическото минало.

Медии, парламент и президентство

Като второ сходство бившият премиер посочи работата им с медиите. Вучич е бил министър на информацията по времето на Слободан Милошевич, а Йотова е оглавявала пресцентъра на БСП.

Петков отбеляза още, че и двамата политици са минали през парламента, преди да достигнат до държавния връх. Последната паралел, която той прави, е свързана с имената на политическите им сили: Вучич е от Сръбската прогресивна партия, докато Йотова получава подкрепата на „Прогресивна България“.

Призив към младите

В заключение Петков насочи вниманието към Сърбия, където младите хора се противопоставиха на Вучич, тъй като искат сами да решават накъде да върви бъдещето им. Темата е актуална и на фона на успеха на студентите в Сърбия.

Той призова и българските младежи да последват примера, като отидат до урните. „Време е и в България младите хора да излязат да гласуват и сами да определят своето бъдеще“, написа бившият премиер.

Според премиера правителството зачита принципа на разделение на властите. Той подчерта, че кабинетът не е отказвал да се яви на изслушване, но заседанието се е провалило поради липса на кворум. Радев поздрави служителите на МВР за това, че са открили извършителите.

Германски граждани задържани за палежа

Вътрешният министър Иван Демерджиев разказа, че още на 10 октомври, ден след палежа, разследващите са установили кои са извършителите и с какъв автомобил са се движили. Информацията е била предавана поетапно на всички държави, през които те са минали на връщане.

По думите му германските власти са разполагали с данни за самоличността на заподозрените, но процедурите не са позволявали задържането им без заповед за арест. Такава е издадена на 19 октомври. След като преведените документи са били изпратени, германските полицаи веднага са открили и задържали двамата.

Демерджиев уточни, че извършителите са германски граждани с криминално минало и че се очаква да бъдат предадени на българските власти. Министърът съобщи още, че на 18 октомври те са извършили подобно деяние в друга държава от Европейския съюз.

Бюджетът в евро и въпросите за кампанията

Радев коментира и предстоящото внасяне на бюджета в парламента. Той посочи, че за кабинета е ключово да постигне баланс между планираните мерки за повишаване на доходите и намаляването на дефицита, като договори параметрите с Европейската комисия. „За първи път ние правим бюджет в евро“, отбеляза премиерът и обясни, че проектът минава през определени процедури за съгласуване с Брюксел. Според него в момента се изчистват няколко спорни въпроса и той не иска да бърза. Повече по темата може да прочетете в материала за подкрепата за Йотова и Бюджет 2027.

Министър-председателят напомни, че се предвижда увеличение на майчинските и детските плащания, пенсиите, както и на стипендиите за ученици, студенти и млади лекари.

Запитан за съобщенията, разпространявани от пресслужбата на Министерския съвет, Радев отвърна, че правителството никога не е отказвало разговор с българските медии. Журналистите го попитаха и дали е нарушил Изборния кодекс, като е призовал за гласуване в полза на Илияна Йотова, а призивът е бил разпространен от Министерския съвет. По повод на този случай опонентите му вече сезираха ЦИК заради агитацията. Премиерът отговори, че пресслужбата е изразила ясна позиция, и попита журналистите кога започва кампанията и в какъв период е бил направен призивът.

Трифонов вече неколкократно критикува претендентите за държавния пост. Наскоро той заяви, че никой от кандидатите за президент не става, а новият му коментар е насочен изцяло към отношението им към армията.

Президентът като главнокомандващ

Шоуменът започва с напомнянето, че държавният глава ръководи въоръжените сили, за да брани страната и нейните граждани. Той рисува картина на военния парад на Гергьовден, при който президентът приема рапорта и поздравява строя с „Здравейте, войници!“, а войниците му отвръщат в един глас. По думите му това звучи тържествено, но следващият държавен глава няма да вдъхва подобно чувство.

За Йотова Трифонов пише с ирония, че тя има с армията толкова общо, колкото армията има с бухналите прически. Що се отнася до Гюров, лидерът на ИТН изтъква, че той не е служил в казармата, не знае какво е да си войник и не е мечтал за маршалски жезъл, а е носил „други работи“.

„Да не дава Господ нещо да се случи“

Според Трифонов, независимо кой спечели, Конституцията ще го направи главнокомандващ, но здравият разум диктува той да не се намесва. Политикът пита читателите си дали могат да си представят при евентуален военен конфликт Йотова или Гюров да дават указания на генералите как да разположат войските. Той нарича подобна ситуация нелепа и добавя, че най-нелепото е именно това, че изборът е между двамата.

Изводът му е, че остава само да се надяваме през следващите пет години да не се случи нищо, което да изисква решение от новия президент.

Критики към Радев и Гюров

Лидерът на ИТН не пести и думите си за президента Румен Радев. Според Трифонов той е изрекъл „голяма глупост“, като е заявил, че предстоящият избор ще бъде между мира и войната – теза, заради която Радев беше обвинен в нагнетяване и от други политици. Още по-сериозна грешка, по мнението на Трифонов, е допуснал Гюров с твърдението си, че в неделя страната избира между европейското си бъдеще и путинизацията.

Накрая шоуменът предлага собствена „географска“ интерпретация на вота, сравнявайки го с избор между „Петрохан“ и „Бузлуджа“. Двамата кандидати ще имат възможност да изложат позициите си, преди гласуването, когато Йотова и Гюров ще дебатират по БНТ.

Като причина за отказа от екипа на държавния глава посочват, че предложенията за разговор идват точно по време на кампанията. Те подчертават, че Йотова е първата жена президент, която се бори за пълен мандат, и че цялата ѝ кампания е изградена около прекия диалог с хората в България.

Решението идва, след като в ефира на същата медия по-рано участва нейният съперник. Гюров говори пред CNN за Черно море и НАТО, докато Йотова не се включи в предаването. Двамата кандидати предстои да се срещнат в дебат на живо по БНТ.

В края на разговора Нютон съобщи, че медията е отправила покана и към Йотова, която обаче не се е присъединила. „Тя обаче не беше на разположение да се присъедини към нас“, обясни водещата, като уточни, че целта е била да се чуе мнението на Йотова за предизборната битка.

Защо Йотова не е участвала, остава неясно. Нейният екип не е излязъл с официално публично обяснение, а CNN не уточни дали причината е друг ангажимент, разминаване в графика или нещо различно. Двамата кандидати предстои да се срещнат лице в лице, след като Йотова и Гюров ще дебатират по БНТ.

Предупреждение за опасна концентрация на власт

Според Гюров страната е застрашена от натрупване на прекалено много власт в едни ръце. Той посочи, че една партия контролира правителството и има абсолютно мнозинство в Народното събрание, а Йотова в продължение на девет години е била вицепрезидент на сегашния министър-председател.

Кандидатът окачестви като „опасност от плъзгане към автокрация“ евентуалната липса на независим противовес на държавния връх след вота. Това е негова политическа оценка, изразена като част от кампанията му преди балотажа между Йотова и Гюров.

Нападенията срещу кораби в Черно море

Централно място в интервюто зае ситуацията в Черно море. Гюров съобщи, че за последния месец са нападнати четири кораба, като два от тях са потънали, а има и изчезнали моряци. Единият от съдовете, по думите му, е потънал на по-малко от 20 мили (около 32 км) от българското крайбрежие.

Той упрекна кабинета, че действа нерешително, взема твърде малко решения и не съгласува ходовете си със съюзниците. Според него това поставя под риск не само България, но и сигурността на източния фланг на Северноатлантическия алианс. Темата предизвика остри политически спорове у нас и след като Радев заяви, че е извикал руския посланик заради атаките.

Гюров добави, че застрахователните компании вече приемат почти цялото Черно море за военна зона. Това, по негова преценка, се отразява на безопасността на корабоплаването, на пристанищата и енергийните доставки, както и на цените, които плащат потребителите.

Различни позиции за Украйна

В предаването Йотова беше представена като противник на допълнителна военна помощ за Украйна и като поддръжник на европейско мирно предложение. Гюров зае противоположна позиция, като се обяви за по-здрави съюзи в рамките на НАТО и за по-висока военна готовност.

Реакцията на Мирчев идва, след като Костадинов даде зелена светлина на симпатизантите на партията си да гласуват за Йотова и същевременно категорично отхвърли кандидатурата на Андрей Гюров. Лидерът на „Възраждане“ заяви, че партията му няма да подкрепи Гюров и че нито един неин избирател няма да даде гласа си за него.

Обвинения в „сглобка“

Мирчев започва позицията си с намек към държавния глава Румен Радев, който според него често повтаря тезите на Иво Христов за „сглобки“. Съпредседателят на „Да, България“ предлага да се провери кои политически сили след първия тур всъщност действат съгласувано и излизат с еднакви послания.

Според Мирчев изявлението на Костадинов съдържа неверни твърдения за резултата на Гюров, характерното за него словесно лавиране и пространни обяснения защо част от електората на „Възраждане“ ще подкрепи Йотова. Той отбелязва, че при недостиг на аргументи в разсъжденията е бил споменат дори Хитлер.

Въпросът за санитарния кордон

Мирчев настоява Йотова и БСП да дадат ясен отговор. Той припомня, че Партията на европейските социалисти (ПЕС) официално е подкрепила Йотова, а ръководството на ПЕС и на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент са ѝ пожелали успех.

Междувременно Костадинов е получил предизборна подкрепа от депутати на „Алтернатива за Германия“ (AfD) и публично им е благодарил с думите: „Ще променяме Европа заедно“. „Възраждане“ и AfD членуват в една и съща група в Европейския парламент – „Европа на суверенните нации“. Срещу нея европейските социалисти и останалите проевропейски формации поддържат т.нар. санитарен кордон, като през 2024 г. представители на групата не бяха допуснати до ръководни позиции в евродепутата именно заради тази политика.

Оттук Мирчев отправя въпрос към Йотова и към лидера на БСП Крум Зарков: как политик, формирал се в европейското социалистическо семейство, приема подкрепа от това, което той нарича български филиал на AfD – партия и група, спрямо които собственото ѝ семейство прилага санитарен кордон.

Отговорът според Мирчев е, че „има сглобка“. Той иронично се пита дали Иво Христов, когото нарича „хайверен социалист“ и пропагандатор на властта, ще я забележи, докато подготвя поредната реч на Радев за „мира и войната“, за „истерията на троловете“ и за „сглобките“. Подобни критики към сближаването между двамата отправи и Радан Кънев, според когото съюзът между Радев и Костадинов е опасен сигнал.