Информацията беше оповестена на брифинг в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Според полицията сумите в списъците не са еднакви, а варират за отделните лица. Засега разследващите не са установили фиксирана цена, на която се търгуват гласовете.

При акцията досега са претърсени 16 адреса, проверени са 38 души и два автомобила. Полицаите са съставили и 27 протокола по Закона за Министерството на вътрешните работи.

В операцията на територията на столицата са включени всички районни полицейски управления, СДВР и служители на Главна дирекция „Жандармерия“.

От МВР посочиха, че действията са едва в първоначалната си фаза и проверките ще се провеждат всеки ден чак до изборния ден. Повече подробности за следващите стъпки не бяха дадени, за да не се затрудни работата на разследващите.

Целта на органите на реда е да бъдат открити всички, които евентуално имат отношение към схемата, и да се предотвратят нарушения на изборното законодателство.

По думите му и Вучич, и Йотова прохождат в политиката през 90-те години на миналия век. И двамата го правят в партии, чиито корени водят към социалистическото минало.

Медии, парламент и президентство

Като второ сходство бившият премиер посочи работата им с медиите. Вучич е бил министър на информацията по времето на Слободан Милошевич, а Йотова е оглавявала пресцентъра на БСП.

Петков отбеляза още, че и двамата политици са минали през парламента, преди да достигнат до държавния връх. Последната паралел, която той прави, е свързана с имената на политическите им сили: Вучич е от Сръбската прогресивна партия, докато Йотова получава подкрепата на „Прогресивна България“.

Призив към младите

В заключение Петков насочи вниманието към Сърбия, където младите хора се противопоставиха на Вучич, тъй като искат сами да решават накъде да върви бъдещето им. Темата е актуална и на фона на успеха на студентите в Сърбия.

Той призова и българските младежи да последват примера, като отидат до урните. „Време е и в България младите хора да излязат да гласуват и сами да определят своето бъдеще“, написа бившият премиер.

Изявлението идва дни след неделния вот, в който студентите спечелиха мнозинство в парламента. По данни от 97,56 процента от обработените протоколи Студентската листа събира 52,17 процента от гласовете и 140 депутатски места. „Единна Сърбия“ – листата на Сръбската прогресивна партия на бившия президент Александър Вучич, остава с 39,17 процента и 104 мандата.

Вучич предупреди за обрат към Москва

Още в изборната нощ, когато Вучич призна поражението си, той изрази опасения, че новото мнозинство ще промени курса на Белград спрямо Русия. Според думите му, цитирани от сръбския вестник „Данас“, санкции срещу Руската федерация ще бъдат въведени още преди април-май, а той не е лъгал по време на кампанията си.

Бившият президент твърди също, че студентите не са разкрили честно какво възнамеряват да правят във външната политика, ако поемат властта, тъй като по негова оценка са „само изпълнители“.

Бакич отхвърли тези предположения. Той подчерта, че след убедителната победа и спечеленото мнозинство листата не смята да преразглежда отношенията с Москва.

„Ние уважаваме Русия и като голяма сила, и като наш исторически важен партньор, а в много случаи и защитник“, заяви Бакич.

Той напомни, че самите сърби са изпитали тежестта на санкциите на ООН и знаят колко трудно се живее под тях. Според него подобни мерки от страна на малка държава като Сърбия не биха имали никакво значение за Русия, но символично биха се отразили зле на самата страна. Бакич беше категоричен, че Белград не би могъл да наложи икономически санкции на Москва.

Газът, правосъдието и полицията

По темата за натиска Сърбия да се откаже от руския газ кандидатът обясни, че новата власт ще се ръководи от националния интерес, а не от желанието да угоди на чужденци. По думите му листата разполага с енергийни експерти, които ще се заемат с въпроса. Сред другите заявени намерения на студентите е и спиране на износа на оръжие за Украйна.

Във вътрешната политика основен приоритет ще бъде изграждането на правова държава, която да противодейства на организираната престъпност, най-вече на нейните представители във висшите етажи на властта. „Престъпниците на високи държавни позиции ще бъдат изправени пред съда, а след това изпратени в затворите“, обеща Бакич.

Предвижда се и цялостна реформа на Министерството на вътрешните работи с цел да се създаде полиция, на която гражданите да имат доверие. Промени ще има и в образованието – министърът вече няма да назначава директорите на учебните заведения. Според Бакич обществото и държавата трябва да бъдат изградени върху принципа на отговорността.

Гласуването е първото на национално равнище след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при което загинаха над 1200 израелци, а 251 души бяха отвлечени като заложници. Войните, които последваха в Газа, Ливан и Иран, сплотиха обществото, но изолираха страната още повече на международната сцена.

Мнозина гласоподаватели виждат в изборите шанс да потърсят сметка за провала на 7 октомври, да предопределят бъдещата политика по сигурността и да решат кой трябва да носи тежестта на военната служба. Окончателната картина обаче може да се изясни едва след седмици, тъй като съставянето на коалиции в Израел е сложен процес.

Кабинетът на Нетаняху се опираше на крайнодесни и ултраортодоксални съюзници, под чието влияние страната пое по по-националистически и религиозен курс. Премиерът е първият действащ ръководител на израелско правителство, срещу когото се води съдебен процес за корупция. Планът му за съдебна реформа, който орязваше правомощията на Върховния съд и други контролни механизми, доведе до масови протести през 2023 г.

Кой води в проучванията и как се стига до мнозинство

Израелците избират партийни листи, а не отделни кандидати. В надпреварата участват 36 партии, но места в 120-членния Кнесет ще получат само преминалите прага от 3,25%. Според социолозите това ще успеят между 11 и 13 формации.

Главните съперници са десният „Ликуд“ на Нетаняху и новата центристка партия „Яшар“, начело с бившия началник на Генералния щаб на армията Гади Айзенкот. Според последното проучване на Канал 12 „Яшар“ би взела 23 мандата, а „Ликуд“ – 21. Канал 14 обаче дава 30 места на партията на премиера и около 20 на тази на Айзенкот. При прекия сблъсък за премиерския пост бившият генерал също е напред.

За кабинет са нужни поне 61 депутати. Повечето социологически агенции отреждат на блока на Нетаняху – „Ликуд“, крайнодесните партии на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и две ултраортодоксални формации – между 49 и 55 мандата.

В опозиционния лагер освен Айзенкот са бившият премиер Нафтали Бенет, бившият министър на отбраната Авигдор Либерман и Демократическата партия на Яир Голан. Бенет и Либерман обаче не застанаха зад Айзенкот, тъй като сами се целят в премиерския стол. Опозиционен кабинет може да се нуждае от подкрепата или въздържането на арабските партии, но част от лидерите отхвърлят подобен вариант. Ако нито един лагер не събере мнозинство, на масата са правителство на малцинството, кабинет на националното единство, дълга безизходица или нови избори.

Изходът може да се реши от няколко хиляди гласа и от съдбата на малките партии около прага. Гласовете за формации, които не го преминат, остават без представителство и могат да наклонят везните. Застрашени са „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и новата дясна партия на Офер Винтер, а близо до границата е и друга нова формация, свързана с резервистите и икономическите теми.

Важна роля ще играе активността на палестинските граждани на Израел, които са около 20% от населението. През 2022 г. тя бе 53,2% при обща активност от 70,6%, а сега анализаторите очакват да надхвърли 60%. Значение има и вотът на сънародниците в чужбина – над 11% от имащите право на глас, или около 810 000 от общо 7,3 милиона души. Тъй като гласуване извън страната е разрешено само за определени категории, сред които дипломатите, хиляди израелци се готвят да се приберат, за да пуснат бюлетина. Кампанията протече и на фона на предупрежденията на Нетаняху за атаки, за които опозицията поиска доказателства.

Икономика, армия и раната от 7 октомври

Въпреки войните издръжката на живота остава сред най-големите тревоги, особено за младите. Според Канал 12 икономиката и цените са основен приоритет за 21% от анкетираните, следвани от военната служба на ултраортодоксалните мъже (17%), провала на 7 октомври (14%) и войната с Иран (10%). Привържениците на управляващите поставят на първо място конфликта с Иран (21%), а 28% от опозиционните избиратели – провала от 7 октомври.

Септемврийско изследване на центъра Achord към Еврейския университет показва, че 58% от хората между 22 и 34 години ще гласуват, водени от цените на жилищата и разходите за живот, а за 36% решаващи са въпросите на сигурността. В последните дни Нетаняху също заложи на икономиката. В интервю за Канал 10 той призова страната да се подготви за възможни международни банкови санкции заради политиката ѝ към селищата на Западния бряг.

Друга гореща тема е наборът. Повечето еврейски граждани служат задължително, докато ултраортодоксалните мъже по традиция се освобождават масово заради религиозното си обучение – практика, която партньорите на Нетаняху искат да запазят. Армията съобщава за недостиг от над 12 000 души, а резервистите прекарват стотици дни годишно под оръжие. Всички опозиционни партии обещават по-широко участие в службата.

Нетаняху, чиято кариера е изградена върху обещания за сигурност, беше начело на правителството при атаката на „Хамас“. Той не пое лична отговорност и отказа да бъде създадена държавна анкетна комисия за пропуските, което опозицията превърна в основна тема. За Айзенкот въпросът е и личен – синът му Гал загина на 25 години в боевете в Газа през декември 2023 г. Други партии включиха в листите си опечалени семейства, близки на бивши заложници и резервисти от фронтовете в Газа и Ливан.

Палестинците и международната изолация

По палестинския въпрос кабинетът на Нетаняху бе сред най-твърдите в историята на Израел. Финансовият министър Смотрич настояваше за разширяване на селищата на окупирания Западен бряг и за задържане на данъчните приходи на Палестинската автономия – мярка, която според критиците подкопава финансите ѝ. Министърът на националната сигурност Бен-Гвир подкрепи закон за смъртното наказание, затегна режима на палестинските затворници и бе упрекван, че не противодейства достатъчно на насилието на заселниците.

Двамата отхвърлят палестинска държава, подкрепят израелски селища в Газа и искат по-голям контрол над Западния бряг, където напрежението остава високо, както показа блокадата на Хеброн. Смотрич призовава за отмяна на споразуменията от Осло и разпускане на автономията, а Бен-Гвир – за емиграция на палестинци от Газа и Западния бряг. При завръщане на Нетаняху със същите съюзници този курс вероятно ще продължи, а Бен-Гвир вече обяви, че ще претендира за министерството на отбраната.

Победа на опозицията не би означавала коренна промяна, тъй като и Айзенкот е против палестинска държава, а в евентуална коалиция биха влезли десни партии, противници на големи отстъпки. Все пак правителство без Смотрич и Бен-Гвир би могло да действа по-твърдо срещу насилието на заселниците, да се разграничи от идеите за изселване и разпускане на автономията и да се включи по-активно в международни инициативи. Разоръжаването на „Хамас“, възстановяването на Газа и законността на Западния бряг остават нерешени при всеки сценарий.

Израел е в едно от най-тежките си дипломатически положения от десетилетия. Срещу Нетаняху има заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения за предполагаеми военни престъпления в Газа, което ограничава пътуванията му в Европа; през миналата година и Турция издаде заповед за ареста му. В понеделник комисия на ООН заяви, че Израел продължава геноцида в Газа въпреки примирието, постигнато с американско посредничество през октомври миналата година. Израел отхвърли твърденията като част от „кампания за дезинформация“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп застана зад Нетаняху преди вота, но американското общество е по-критично. Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. сочи, че 60% от пълнолетните американци имат негативно отношение към Израел, а 59% почти или изобщо не вярват на Нетаняху по международните въпроси. Глобалното изследване на центъра за 2026 г. отчита подобни нагласи в повечето от 36-те обхванати държави.

Великобритания, Франция, Канада и други западни страни признаха палестинската държава и наложиха санкции или търговски ограничения срещу селища, лица и организации, свързани с насилието на заселниците. Бен-Гвир и Смотрич също са под лични санкции и забрани за пътуване в няколко западни държави.

Ново управление на Нетаняху със същите партньори вероятно ще засили външния натиск. Кабинет на Айзенкот или друг опозиционен лидер би могъл да подобри отношенията с част от Европа и с Демократическата партия в САЩ, особено ако обуздае насилието на заселниците. Тъй като опозицията не предлага фундаментален обрат във външната политика и сигурността, обаче, едно ново правителство би възвърнало част от дипломатическото пространство на страната, но трудно би започнало отначало.

По думите му празникът има пряка връзка с държавността, тъй като именно в църквата „Св. Димитър“ във Велико Търново Петър и Асен поставят началото на Второто българско царство.

Вълчев посочи, че с вота си българите продължават историята на страната, която според него е „14 века в Европа“. Той допълни, че отиването до урните означава отговорност както към паметта за българската държавност, така и към бъдещето на България.

Ганев обърна внимание, че последното изследване на агенцията му е завършило на 20 октомври, т.е. преди въпросните събития. Затова сегашните нагласи може да не са отчетени в данните.

Според проучването, публикувано от „Тренд“, тандемът Йотова–Вълчев събира 45,9% подкрепа. Двойката Гюров–Кандев, която закри кампанията си в Пловдив, е на второ място с 27,8%.

Изследването е възложено от вестник „24 часа“ и е проведено от 14 до 20 октомври. Анкетирани са 1002 души чрез пряко интервю, като отговорите са записвани на таблет. Междувременно ЦИК обяви готовност за вота в неделя.

По думите ѝ предишния ден комисията е одобрила окончателния план за отчитане на резултатите от секциите в чужбина и за приемането на документите от районните избирателни комисии (РИК). Остава да бъдат изгладени само няколко дребни детайла.

Балова обърна внимание на промяната, свързана с машинните разписки. Първоначално в правилата не било записано, че те трябва да бъдат подпечатани. Тъй като на някои места в същия ден ще се провеждат и частични местни избори, ЦИК решила да изравни изискванията, за да не възникват спорове дали даден глас е действителен. Говорителят обаче подчерта: „Разписка без печат не е невалидна обаче, ние не отчитаме вот от нея“.

Тя напомни още, че член на секционната избирателна комисия (СИК) трябва да се намира на два метра от гласуващите, за да може при нужда да им дава указания. С придружител могат да гласуват единствено хора с увреждания, например със зрителни проблеми. Балова беше категорична, че „неграмотността не е повод за гласуване с придружител“.

По време на интервюто говорителят отново показа стъпка по стъпка как се гласува с машина.

По думите на Александров неподготвените хора често реагират с арогантност. Той сравни поведението им с това на деца, които се сбират на групички, и определи подобните прояви като възмутителни и дълбоко тъжни.

С тази оценка антропологът се позова на обяснението на председателката на Народното събрание Михаела Доцова. Тя заяви, че журналистката я е стресирала, но изрази силно съжаление за станалото. Охранител от НСО събори Колтуклиева, след което тя беше откарана в болница.

Призиви за оставка и иронични реакции

Политологът Даниел Смилов изтъкна, че Доцова си е тръгнала, без да провери какво се е случило с дамата, срещу която е била проявена тежка агресия. Според него е безспорно, че охранителят ще носи наказателна отговорност, а служителят на НСО вече е задържан. Начинът, по който управляващите ще реагират, обаче остава политически въпрос.

„Бърза оставка ще покаже, че грешки се поправят с поемане на отговорност“, посочи Смилов.

Той допълни, че е неприятно подобен случай да избухне в края на предизборната кампания, и добави, че евентуалното му влияние трудно може да бъде предвидено. Междувременно ГЕРБ поиска оставката на Доцова и свикване на извънредно заседание.

Бившият депутат от ВМРО Александър Сиди припомни, че когато автомобил на НСО отне живота на човек при катастрофа, Кирил Петков и Найо Тицин са останали на пътя, което според него е правилното поведение. Асен Василев тогава обаче не е настоявал за оставка, подчерта Сиди. Той определи реакциите като прекалени и иронично отбеляза, че след исканата оставка на Илияна Йотова очаква подобни искания да бъдат отправени и към Фон дер Лайен, Си Дзинпин и други.

Войната и цените – основните тревоги

Според Александров хората се безпокоят най-вече от войната и от опасението, че България може да пострада сериозно. Страхът обаче се тълкува по различни начини, уточни той. Тезата, че Русия печели войната, Европа се разпада, а САЩ ще изоставят страната, е обсебила общественото съзнание и докато тези възгледи доминират, останалите теми остават на заден план. Ако те излязат напред, цените ще бъдат на първо място, смята антропологът.

Смилов не сподели тези опасения. По думите му обръщането към евразийското не е чак толкова апокалиптично, а България продължава да бъде проевропейска държава. Сиди също заяви, че европейското бъдеще на страната не е под въпрос и че гражданите са загрижени преди всичко за цените.