Коефициентът на Джини, с който се измерва неравенството, е 37,7 за България. Средната стойност за Европа е 29,2. Най-ниско неравенство има в Словакия, където показателят е 23 пункта.

Две семейства, един град

Коефициентът не отчита колко бедни са хората. Той показва колко голяма е разликата между едните и другите. На практика това означава, че докато едни домакинства могат да спестяват и инвестират, други броят всеки лев и се тревожат за утрешния ден. Две семейства може да живеят в един град, да пазаруват от едни и същи магазини и да плащат едни и същи сметки за ток, вода и отопление. За първото по-високите цени са просто неприятност, а за второто водят до лишения.

Пример за второто е Моника Кръстева. Тя има висше образование и отглежда три малки деца. След като загубва работата си, тя завършва курсове и започва като помощник-възпитател в детска градина. Заплатата ѝ е близо до минималната. За щастие, съпругът ѝ също работи, но двамата трябва да издържат общо петима души.

По изчисления на експерти едно тричленно домакинство се нуждае от поне 1516 евро месечно. Нетният доход, нужен за издръжката само на един работещ, вече достига 842 евро.

Липсващата средна класа

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) смята, че коренът на проблема е отсъствието на средна класа. Той посочва обезлюдяването на средно големите градове: значителна част от хората живеят по селата, много други са в големите градове, а между тях почти няма никой. По думите му обществата с голямо неравенство и без средна класа са склонни да гласуват за крайни партии. Николов очаква тази тенденция да продължи, освен ако социалните политики не бъдат преосмислени.

Икономистът обяснява, че на пазара на труда отсъстват работниците със средна производителност, а дребните предприемачи са сравнително малко. Заради начина, по който се измерва структурата на доходите, у нас много хора попадат в групата на богатите, макар че в сравнение с европейците в сходно положение биха се възприемали по-скоро като средна класа.

Причината според Николов е в огромната разлика в заплащането. Високи възнаграждения има в информационните технологии, банките, застраховането, а все по-често и в публичния сектор. В същото време голяма част от работещите са съсредоточени около минималната заплата или малко над нея. Само на минимално възнаграждение са около 500 000 души, а миналата година под 1000 евро са получавали близо милион души. Така от едната страна стои многобройна нискодоходна група, а от другата – растящ кръг хора с много високи доходи.

Под линията на бедността живеят над 1 млн. и 300 хил. души. Как изглежда това в ежедневието, показва и анализът на антрополог за това от какво се отказват обедняващите българи.

Помощи „по малко за всички“

За година неравенството в страната е намаляло с 0,7 пункта – от 38,4 през 2024 г. до 37,7 през 2025 г. Според Николов обаче важно е не само как се увеличават доходите, а и към кого е насочена държавната подкрепа.

„Повечето социални мерки са много хоризонтални. Даваме по малко на всички.“

Икономистът уточнява, че такъв подход не променя съществено разпределението на доходите. Социалната държава би трябвало да подпомага хората с най-ниски доходи, а не тези с високи, но у нас се прилагат широки мерки, от които в крайна сметка никой не получава достатъчно. ИПИ неведнъж е критикувал ефективността на социалните разходи – наскоро институтът определи личната помощ като най-скъпата програма.

От Министерството на труда и социалната политика посочват, че разработват мерки и програми за най-уязвимите. През 2025 г. делът на бедните е спаднал от 45,4% до 21,2% след получената социална подкрепа. В проектобюджета за 2027 г. ведомството предвижда с над 300 млн. евро повече за пряко подпомагане на семействата с деца чрез социални помощи, както и увеличение с 114 млн. евро на разходите за хората с увреждания.

Целта на държавата е до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване да намалее с близо 800 хиляди.