По думите му членството в еврозоната не заличава различията между отделните национални икономики. То не отменя и нуждата от разумни политики на национално равнище.

Разликата с еврозоната се увеличава

Радев посочи, че през септември годишната инфлация в България е била 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени. За сравнение, средното равнище за еврозоната е било 3,8%. Според предварителните данни на Националния статистически институт, които гуверньорът очакваше да бъдат обявени в деня на форума, през октомври ръстът на цените у нас се ускорява до 6%. Темата за това как България се нарежда сред лидерите по инфлация в еврозоната не е нова.

Управителят на БНБ обясни, че единната парична политика задава рамката за ценова стабилност в целия валутен съюз, но местните икономически условия също имат тежест. Сред тях той изброи вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

Банките са стабилни, но надзорът не бива да се отпуска

Според Радев националните централни банки и надзорните органи носят конкретни отговорности. Те следят не само състоянието на банковата система, но и рисковете от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Когато такива промени застрашават устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка е длъжна да оцени ефекта и да го обясни ясно пред обществото.

Гуверньорът определи българския банков сектор като добре капитализиран и ликвиден. Кредитите продължават да растат с високи темпове, най-вече жилищните, което по думите му налага превантивен подход в надзора и в макропруденциалната политика.

„Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“

ЕЦБ не изключва нови повишения на лихвите

Радев припомни, че на 29 октомври Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) остави трите основни лихвени процента непроменени след увеличенията през септември. Той подкрепи това решение, тъй като то дава време да се прецени въздействието на енергийния шок и на по-строгите финансови условия.

Същевременно гуверньорът отбеляза, че перспективите за инфлацията са се влошили спрямо септември и това трябва да бъде отчетено при определянето на паричната политика. Той подчерта, че октомврийската пауза е била време за анализ на наличните данни, а не знак, че затягането е приключило. Ако новата информация покаже, че инфлационният натиск се затвърждава, може да се стигне до допълнително повишаване на лихвите.

Радев напомни, че инфлацията в еврозоната достигна 3,8% през септември, като голяма част от ускорението идва от енергоносителите. Цените им са се повишили повече, отколкото предвиждаше септемврийската прогноза на ЕЦБ. Това означава по-висока инфлация от очакваното и риск от по-дълго задържане над целта от 2%.

Ключовият въпрос според него е до каква степен поскъпването на енергията ще се прехвърли върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания. Засега базисната инфлация е относително стабилна и не се наблюдава широко пренасяне на енергийния шок върху възнагражденията – нещо, което Радев нарече окуражаващо, но недостатъчно, за да отпаднат рисковете.

Управителят на БНБ обобщи, че прогнозата за общата инфлация през 2027 г. е ревизирана нагоре до 2,6%, а за базисната – до 2,5%. Положителното според него е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на 2%.