Изказването беше направено в интервю за радио KCMO от Канзас Сити. В него Тръмп твърди, че Техеран е бил готов да употреби ядрено оръжие както в Близкия изток, така и в Европа.

Президентът отново настоя Иран да поеме гаранции, че никога няма да създаде ядрена бомба. Остава неясно обаче дали Вашингтон очаква едностранен ангажимент от иранска страна, или двустранно споразумение, както и какви конкретни действия ще последват.

Думите на Тръмп идват непосредствено преди междинните избори за Конгреса на САЩ, които са насрочени за 3 ноември. По-рано той беше заявил, че американската армия няма да атакува Иран, преди да е минал вотът.

В последните седмици президентът на няколко пъти обеща, че Съединените щати и Израел скоро ще „довършат започнатото“ в Иран. И тогава той не уточни дали има предвид дипломатическо решение, или подготовка за нова военна операция.

Според публикациите американски официални лица вече са отправили предложението към самия Орбан. Той е заинтересован, но засега не е решил окончателно дали ще се включи в битката за ръководството на световната организация.

В американската столица смятат, че първоначалните разговори с Москва и Пекин дават основание да се очаква подкрепа и от двете страни. Ако това се потвърди, унгарският политик може да се окаже общ избор на три от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН.

Представител на Държавния департамент прогнозира, че за бившия министър-председател биха гласували поне осем от 15-те държави в Съвета. При благоприятно развитие броят им би могъл да достигне десет.

Името на Орбан се появява в надпревара, в която като възможен кандидат се обсъжда и българинът Николай Младенов. Междувременно в самата Унгария, където Орбан вече не е начело на правителството, продължава дебатът за промените в страната след Орбан.

По думите на държавния глава Киев все още не е получил ясен отговор как САЩ и европейските партньори биха действали, ако Русия нападне отново. Информацията е цитирана и от украинското издание Kyiv Post.

Армията като основна гаранция

Зеленски очерта последователност от стъпки: най-напред прекратяване на огъня, след това надеждни гаранции за сигурност и запазен достъп до западно въоръжение. „Не ни трябва просто мир. Той трябва да бъде справедлив и траен“, подчерта той.

Украинският лидер предложи коалиция на желаещите държави под европейско ръководство, чиито представители да бъдат разположени в Украйна, а зад нея да стоят американски гаранции. Той обаче постави открито въпроса кой и по какъв начин ще се намеси при ново руско нападение освен украинските военни, като призна, че отговор засега няма. Неясно остава и какво точно би представлявал американският „резервен щит“.

Според Зеленски най-сигурната защита за страната е мощна национална армия, издържана с международни средства минимум десет години. Той изтъкна, че на Украйна е нужна голяма и наистина силна армия за поне такъв период.

Двустранни гаранции и предупреждение за санкциите

Членството в НАТО продължава да бъде цел за Киев, но президентът допусна, че солидни двустранни ангажименти от страна на Вашингтон биха могли да послужат като алтернатива. Той предупреди, че Москва ще нападне, щом прецени, че има възможност и че насреща ѝ стои слаб противник.

Още по-рано през седмицата Зеленски съобщи, че Украйна разглежда вариант за американски гаранции, сходни с член 5 от Договора на НАТО. Според него те трябва да минат през одобрение от Конгреса на САЩ, за да не се повтори провалът на Будапещенския меморандум от 1994 г. Той се обяви и против смекчаване на санкциите, отблокиране на руските активи или финансови отстъпки за Москва, докато няма сигурни гаранции, че агресията няма да бъде подновена. Позицията му идва на фона на опасенията в Киев, че мирният натиск на САЩ може да се превърне в своеобразна капитулация.

Възможна среща в Абу Даби

Зеленски съобщи, че делегациите на Украйна, САЩ и Русия може да седнат на масата за преговори в Абу Даби в началото или средата на ноември. Дали това ще стане, зависи от позицията на Кремъл. Срещата би продължила поредицата от скорошни дипломатически контакти в Осло и Санкт Петербург, а през последните седмици Путин и Уиткоф обсъждаха план за прекратяване на войната.

Президентът увери, че Киев е готов за разговори всеки ден, дори още на следващия, но решението е в ръцете на руската страна. „Правилната позиция днес е примирие. Точка номер едно“, заключи той. Междувременно продължават да се трупат въпроси защо мирните усилия на Тръмп все още не дават резултат.

Хъбард беше осъден в Русия за наемническа дейност. След разговора с Путин Уиткоф му изказа благодарност за пускането на американския гражданин на свобода и отбеляза, че руският лидер често говори за хуманизма на Тръмп.

„Вие също сте хуманист, сър, и Ви поздравявам за това“

— заяви американският пратеник пред Путин.

„Работата на дипломата е да постига резултати“

Запитан от американски журналисти дали споделя тази оценка, Ванс отговори, че подкрепя Уиткоф да каже нещо хубаво за човек, който току-що е пуснал на свобода американски заложник. По думите му, независимо дали някой е съгласен с характеристиката, Уиткоф е дипломат, чиято задача е да отиде на място и да донесе резултат.

Вицепрезидентът подчерта, че за него далеч по-важно от конкретните изрази на пратеника е, че един американец се връща при семейството си. Той призова сънародниците си да се радват на прибирането на Хъбард, вместо да разискват с какви думи Уиткоф е свършил работата си.

Нови предложения за мир в Украйна

Посещението в Русия последва разговори, които Уиткоф проведе ден по-рано в Осло с украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейските държави. В Санкт Петербург той представи на Путин нови идеи на Киев и Европа за слагане на край на войната.

След срещата Кремъл обяви, че е готов да поднови тристранните преговори между Русия, САЩ и Украйна около 10 ноември, тоест след междинните избори в Америка. Помощникът на Путин Юрий Ушаков обаче оцени скептично „новите подходи“ на Европейския съюз и Киев, като посочи, че в тях има малко полезни елементи за уреждането на ситуацията в Украйна.

В момента Apple произвежда около 80% от своите продукти в Китай, но плановете за разширяване на производството в Индия включват удвояване на капацитета до 60 милиона устройства годишно. Това означава, че Индия ще произвежда значителна част от iPhone моделите, предназначени за американския пазар, което подчертава стратегическата промяна в глобалната верига за доставки на Apple. ​

Индийското правителство подкрепя този преход чрез програми за производствени стимули, които включват субсидии до 3 милиарда долара. Въпреки това, Apple трябва да се справи с предизвикателства като търговски спорове и потенциални митнически бариери, включително 10% тарифи върху индийски стоки, наложени от САЩ. ​Financial Times

Тази стъпка е част от по-широката тенденция на глобалните корпорации да диверсифицират производствените си мощности, за да намалят зависимостта от Китай и да се адаптират към променящите се геополитически условия. Според професор Матиас Хофман от Университета в Цюрих, „духът е излязъл от бутилката“ и други компании вероятно ще последват примера на Apple.​

Apple не е коментирала официално тези планове, но се очаква да продължи да укрепва партньорствата си с индийски производители като Tata Electronics и Foxconn, за да осигури успешното изпълнение на стратегията си за прехвърляне на производството в Индия.