Процесът срещу задържания стартира в началото на юли, когато пред съда бяха разпитани свидетели. В края на август се проведе ключово двудневно заседание по делото, на което бяха изслушани експертите.

Тогава съдиите приеха съдебномедицинските експертизи. Според тях преди инцидента обвиняемият е бил под въздействието на марихуана. Това не е първият път, в който въпросът за мярката на Бургазлиев стига до магистратите, след като по-рано съдът му отказа свобода.

След поредната атака с дронове в Черно море лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова България да обяви пълен неутралитет и да прекрати износа на оръжие за Украйна. Според него това е единственият възможен подход за защита на националните интереси в настоящата обстановка.

В публикация в социалните мрежи Костадинов изрази предположение, че потопеният кораб може да е превозвал оръжие и именно това да е причината за унищожаването му. Към момента обаче в представеното от него изявление не са посочени доказателства, които да потвърждават тази версия.

Политикът допусна и друга възможност — инцидентът да е част от операция под чужд флаг, чиято цел е да въвлече допълнителни държави във войната срещу Русия.

Костадинов заяви, че случващото се се разиграва пред очите на жителите на района около Шабла, и изрази тревога от развитието на ситуацията в Черно море.

„Който сее ветрове, ще жъне бури“

В края на публикацията си лидерът на „Възраждане“ заяви, че партията от години предупреждава за подобни рискове, но според него предупрежденията ѝ не са били взети предвид.

Той подчерта, че формацията ще продължи да предприема действия, които смята за необходими за защитата на България. Същевременно Костадинов предупреди, че усилията на политиците няма да бъдат достатъчни, ако обществото не пожелае само да защити националните си интереси.

Призивът за неутралитет и прекратяване на военния износ идва на фона на продължаващото напрежение в Черноморския регион. Версиите за причините за потопяването на кораба, изложени от Костадинов, остават негови предположения и изискват независимо потвърждение.

„Демократична България“ очаква опит за компроматна атака срещу Андрей Гюров в навечерието на балотажа в неделя. За това предупредиха съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов по време на брифинг в Народното събрание.

По думите на Мирчев преди около 48 часа е била проведена среща, на която е обсъждана подготовката на компрометиращи материали срещу Гюров. Според депутата целта била кандидатът да бъде подложен на силен емоционален натиск.

„Подготвя се компромат, за да може, цитирам, „да го сринем емоционално“, заяви Мирчев. Той свърза действията с напрежението в предизборната кампания и твърдения за отслабване на подкрепата за Илияна Йотова.

Депутатът направи паралел с компроматите, известни като случая с червената книжка на Стефан Софиянски. Той подчерта, че от формацията следят действията на политическите си опоненти и няма да се поддадат на подобни атаки.

Мирчев отхвърли и твърденията, че определени политически сили възнамеряват да изпращат български войници в Украйна. Той постави и въпроса как се стига до помилването на 5 души, свързани с разпространение на наркотици.

Божанов: Лъжите се разпространяват от сутрин до вечер

Божидар Божанов също отправи остри критики към Илияна Йотова и „Прогресивна България“. Според него в опит да спечелят балотажа те са засилили разпространението на неверни твърдения и манипулативни послания.

По думите му подобни послания се отправят както от официални трибуни и представители на политическия живот, така и чрез мрежи от профили в интернет.

Божанов заяви, че сред разпространяваните твърдения е обвинението, че определени политически сили искат да въвлекат България във война. Той категорично отрече това да е цел на неговата формация или на Андрей Гюров.

Според съпредседателя на „Да, България“ използването на страх и противопоставяне в предизборната кампания е средство за постигане на политически резултати. Той изрази увереност, че българските граждани могат да разграничат фактите от манипулациите.

Ще търсят ли подкрепа от ГЕРБ и ДПС?

На въпрос дали ще разчитат на подкрепа от ГЕРБ и ДПС за втория тур, Ивайло Мирчев посочи, че основните им очаквания са насочени към българските избиратели.

Той благодари на избирателите на ГЕРБ, които по думите му са подкрепили Гюров на първия тур. Мирчев посочи, че тази подкрепа е била около 15% от гласоподавателите на партията.

От формацията определиха гражданската подкрепа като най-важния фактор за представянето на кандидата на балотажа.

Мирчев постави въпроси за палежа на антените „Старлинк“

В края на брифинга Ивайло Мирчев коментира и проваленото изслушване на премиера Румен Радев във връзка с палежа на антени „Старлинк“ край София.

Депутатът постави няколко въпроса за разследването и действията на институциите. Сред тях са дали българските служби са получавали предупреждения от чуждестранни партньори, как е възможно предполагаемите извършители да са двама 19-годишни младежи и дали органите на реда са разполагали с информация за случващото се.

Мирчев поиска и обяснение дали по време на инцидента на място е имало патрул на Министерството на вътрешните работи и какви действия са били предприети от служителите.

Към момента изнесените от представителите на „Да, България“ твърдения за подготвяна компроматна атака са техни публични обвинения. В представената информация не са посочени независими доказателства, които да потвърждават подготовката на подобен материал.

Накратко: кой се явява на балотажа?

На първия тур на 25 октомври нито една кандидатска двойка не получи нужното мнозинство. Според официалните данни на ЦИК първа е двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев (528 951 действителни гласа), а втора – Андрей Гюров – Георги Кандев (486 232 гласа). Разликата е 42 719 гласа.

На втория тур печели двойката с повече гласове. Минимална избирателна активност за балотажа не се изисква.

България е парламентарна република: какво означава това?

У нас държавата се управлява от правителството и парламента, а не от президента. Президентът е държавен глава: олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения. Често го наричат арбитър между институциите. Той не управлява всекидневно, но има важни правомощия в определени моменти.

Президентът се избира пряко от гражданите за 5 години и може да бъде преизбиран само веднъж. Заедно с него се избира и вицепрезидент.

Какво МОЖЕ да прави президентът?

1. Дава мандат за правителство и назначава служебен кабинет

След парламентарни избори президентът връчва мандат за съставяне на правителство: първо на най-голямата парламентарна група, после на втората, а след това на група по свой избор. Ако никой не успее, президентът може да разпусне парламента, да назначи служебен министър-председател и да насрочи нови избори. Тук ролята му е най-осезаема, особено в години на политическа нестабилност.

2. Насрочва избори и референдуми

Президентът определя датата на парламентарните и местните избори, както и на национални референдуми, когато парламентът е решил да има такива.

3. Връща закони за ново обсъждане (вето)

Президентът не може да приема закони, но може да върне приет закон за ново гласуване. Това става само веднъж. Депутатите могат да го приемат отново с мнозинство от повече от половината от всички народни представители и тогава законът влиза в сила. Ветото е сигнал и натиск, но не е последната дума.

4. Сезира Конституционния съд

Президентът може да поиска Конституционният съд да провери дали даден закон или международен договор е в съответствие с Конституцията. Освен това той определя 4 от 12-те конституционни съдии.

5. Участва в назначаването на ключови фигури

• Назначава и освобождава посланиците на България по предложение на правителството.
• Назначава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет. Президентът може да откаже веднъж, но ако същият кандидат бъде предложен повторно, е длъжен да издаде указа.
• Назначава висшия команден състав на армията по предложение на правителството.

6. Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили

Президентът е главнокомандващ на армията и оглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Важно е да се знае, че решенията за обявяване на война и за изпращане на български войски зад граница се вземат от Народното събрание, а не от президента.

7. Помилва, дава гражданство и убежище

Президентът може да помилва осъдени лица, да дава и отнема българско гражданство, да дава убежище и да връчва държавни отличия и ордени. Част от тези правомощия може да възложи на вицепрезидента.

8. Говори пред нацията

Президентът може да се обръща към гражданите и към парламента и да изразява позиция по важни за страната въпроси. Това няма юридическа сила, но има политическа и морална тежест.

Какво НЕ може да прави президентът?

Много от нещата, които хората очакват от президента, не са в неговите ръце. Президентът не може:

• да внася и да приема закони (законодателна инициатива имат депутатите и Министерският съвет);
• да приема държавния бюджет, да определя данъци, цени, заплати и пенсии;
• да назначава или сменя министри и да уволнява министър-председателя;
• да разпуска парламента по свое желание, а само в случаите, предвидени в Конституцията;
• да ръководи правителството, здравеопазването, образованието, енергетиката или пътищата;
• да обявява война или да праща войски в чужбина самостоятелно;
• да ръководи политическа партия по време на мандата си.

На европейските срещи на върха България традиционно се представлява от министър-председателя, а не от президента.

Може ли президентът да бъде отстранен?

Да, но само в изключителни случаи: при държавна измяна или нарушаване на Конституцията. Парламентът внася обвинението с мнозинство от две трети от депутатите, а решението се взема от Конституционния съд.

Защо изборът на президент все пак е важен?

Президентът не управлява, но ролята му не е само церемониална:

• в политически кризи той решава кой ще води страната до нови избори;
• с ветото и със сезирането на Конституционния съд може да забави или да оспори спорни закони;
• участва в избора на съдии и в назначаването на ръководители на съдебната власт;
• представлява България пред света и има тежест в темите за сигурност и отбрана;
• има авторитет и трибуна, от която може да поставя теми пред обществото.

Как да четем предизборните обещания?

Когато кандидат обещава нещо, полезно е да си зададем три въпроса:

1. Влиза ли това в правомощията на президента? Например промяна на пенсиите или на цените не е негова работа.
2. Какъв инструмент има президентът за това? Вето, сезиране на съда, назначения, обръщения.
3. Кой друг трябва да се съгласи? Парламентът, правителството, съдебната система.

Така ще гласувате информирано, според реалната роля на държавния глава.

Често задавани въпроси

Колко е мандатът на президента на България? Пет години, с възможност за един преизбор.

Кога е балотажът за президент? В неделя, 1 ноември 2026 г.

Трябва ли определена избирателна активност, за да бъде избран президент на втория тур? Не. На балотажа печели двойката с повече гласове.

Може ли президентът да спре закон? Може да го върне веднъж за ново обсъждане (вето), но парламентът може да го приеме повторно и тогава той влиза в сила.

Определя ли президентът цените и пенсиите? Не. Това е работа на парламента и правителството.

Кой командва армията? Президентът е върховен главнокомандващ, но войната и изпращането на войски в чужбина се решават от парламента.

Какво прави вицепрезидентът? Може да поеме част от правомощията на президента, ако той му ги възложи (например помилване или гражданство). Ако президентът напусне поста, вицепрезидентът го замества.

Заключение

Президентът на България не е нито всемогъщ, нито безсилен. Той е арбитър и пазител на институционалния баланс: решава в моменти на политическа криза, може да ограничава и да сезира, представлява страната и има глас, който се чува. Но цените, данъците, пенсиите и ежедневното управление зависят от парламента и правителството. Познаването на тази разлика е най-добрата защита срещу нереалистични обещания и добра причина да отидете до урните на 1 ноември.

Статията е неутрална и не подкрепя нито една от кандидатските двойки. Правомощията са описани по Конституцията на Република България. Данните за първия тур са по официалното съобщение на ЦИК.

Източник: Town.bg · Публикувано на 28 октомври 2026 г.

По думите ѝ западняците са били унизени, а замисълът им за изолиране на Москва се е сринал. Захарова посочи, че вече дори спорят помежду си кой на кого е позвънил. Тя определи т.нар. изолация на Русия като пълен провал за Запада и добави:

„Това е карикатура на тяхната политика.“

Изказването е поредното в серията критики на Захарова към западните страни. Неотдавна тя отправи и остро послание към Европа.

По думите му и Вучич, и Йотова прохождат в политиката през 90-те години на миналия век. И двамата го правят в партии, чиито корени водят към социалистическото минало.

Медии, парламент и президентство

Като второ сходство бившият премиер посочи работата им с медиите. Вучич е бил министър на информацията по времето на Слободан Милошевич, а Йотова е оглавявала пресцентъра на БСП.

Петков отбеляза още, че и двамата политици са минали през парламента, преди да достигнат до държавния връх. Последната паралел, която той прави, е свързана с имената на политическите им сили: Вучич е от Сръбската прогресивна партия, докато Йотова получава подкрепата на „Прогресивна България“.

Призив към младите

В заключение Петков насочи вниманието към Сърбия, където младите хора се противопоставиха на Вучич, тъй като искат сами да решават накъде да върви бъдещето им. Темата е актуална и на фона на успеха на студентите в Сърбия.

Той призова и българските младежи да последват примера, като отидат до урните. „Време е и в България младите хора да излязат да гласуват и сами да определят своето бъдеще“, написа бившият премиер.

Христов настоя всички да гласуват и така категорично да покажат, че държат на избора си. „Не сме се отказали от демокрацията“, заяви той и добави, че същото важи за евроатлантическия цивилизационен път на страната и за свободите, извоювани след края на комунизма.

Зам.-председателят на СДС подчерта, че българите продължават да се стремят страната им да бъде достойна европейска държава. По думите му всички тези ценности могат да бъдат защитени именно с вота в неделя.

Призивът идва в последните дни преди втория тур, в който Гюров се изправя срещу Илияна Йотова. Двамата ще се срещнат и в дебат на живо по БНТ. Междувременно Гюров и Кандев сезираха ЦИК заради агитация на Румен Радев в полза на Йотова.

Гласуването е първото на национално равнище след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при което загинаха над 1200 израелци, а 251 души бяха отвлечени като заложници. Войните, които последваха в Газа, Ливан и Иран, сплотиха обществото, но изолираха страната още повече на международната сцена.

Мнозина гласоподаватели виждат в изборите шанс да потърсят сметка за провала на 7 октомври, да предопределят бъдещата политика по сигурността и да решат кой трябва да носи тежестта на военната служба. Окончателната картина обаче може да се изясни едва след седмици, тъй като съставянето на коалиции в Израел е сложен процес.

Кабинетът на Нетаняху се опираше на крайнодесни и ултраортодоксални съюзници, под чието влияние страната пое по по-националистически и религиозен курс. Премиерът е първият действащ ръководител на израелско правителство, срещу когото се води съдебен процес за корупция. Планът му за съдебна реформа, който орязваше правомощията на Върховния съд и други контролни механизми, доведе до масови протести през 2023 г.

Кой води в проучванията и как се стига до мнозинство

Израелците избират партийни листи, а не отделни кандидати. В надпреварата участват 36 партии, но места в 120-членния Кнесет ще получат само преминалите прага от 3,25%. Според социолозите това ще успеят между 11 и 13 формации.

Главните съперници са десният „Ликуд“ на Нетаняху и новата центристка партия „Яшар“, начело с бившия началник на Генералния щаб на армията Гади Айзенкот. Според последното проучване на Канал 12 „Яшар“ би взела 23 мандата, а „Ликуд“ – 21. Канал 14 обаче дава 30 места на партията на премиера и около 20 на тази на Айзенкот. При прекия сблъсък за премиерския пост бившият генерал също е напред.

За кабинет са нужни поне 61 депутати. Повечето социологически агенции отреждат на блока на Нетаняху – „Ликуд“, крайнодесните партии на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и две ултраортодоксални формации – между 49 и 55 мандата.

В опозиционния лагер освен Айзенкот са бившият премиер Нафтали Бенет, бившият министър на отбраната Авигдор Либерман и Демократическата партия на Яир Голан. Бенет и Либерман обаче не застанаха зад Айзенкот, тъй като сами се целят в премиерския стол. Опозиционен кабинет може да се нуждае от подкрепата или въздържането на арабските партии, но част от лидерите отхвърлят подобен вариант. Ако нито един лагер не събере мнозинство, на масата са правителство на малцинството, кабинет на националното единство, дълга безизходица или нови избори.

Изходът може да се реши от няколко хиляди гласа и от съдбата на малките партии около прага. Гласовете за формации, които не го преминат, остават без представителство и могат да наклонят везните. Застрашени са „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и новата дясна партия на Офер Винтер, а близо до границата е и друга нова формация, свързана с резервистите и икономическите теми.

Важна роля ще играе активността на палестинските граждани на Израел, които са около 20% от населението. През 2022 г. тя бе 53,2% при обща активност от 70,6%, а сега анализаторите очакват да надхвърли 60%. Значение има и вотът на сънародниците в чужбина – над 11% от имащите право на глас, или около 810 000 от общо 7,3 милиона души. Тъй като гласуване извън страната е разрешено само за определени категории, сред които дипломатите, хиляди израелци се готвят да се приберат, за да пуснат бюлетина. Кампанията протече и на фона на предупрежденията на Нетаняху за атаки, за които опозицията поиска доказателства.

Икономика, армия и раната от 7 октомври

Въпреки войните издръжката на живота остава сред най-големите тревоги, особено за младите. Според Канал 12 икономиката и цените са основен приоритет за 21% от анкетираните, следвани от военната служба на ултраортодоксалните мъже (17%), провала на 7 октомври (14%) и войната с Иран (10%). Привържениците на управляващите поставят на първо място конфликта с Иран (21%), а 28% от опозиционните избиратели – провала от 7 октомври.

Септемврийско изследване на центъра Achord към Еврейския университет показва, че 58% от хората между 22 и 34 години ще гласуват, водени от цените на жилищата и разходите за живот, а за 36% решаващи са въпросите на сигурността. В последните дни Нетаняху също заложи на икономиката. В интервю за Канал 10 той призова страната да се подготви за възможни международни банкови санкции заради политиката ѝ към селищата на Западния бряг.

Друга гореща тема е наборът. Повечето еврейски граждани служат задължително, докато ултраортодоксалните мъже по традиция се освобождават масово заради религиозното си обучение – практика, която партньорите на Нетаняху искат да запазят. Армията съобщава за недостиг от над 12 000 души, а резервистите прекарват стотици дни годишно под оръжие. Всички опозиционни партии обещават по-широко участие в службата.

Нетаняху, чиято кариера е изградена върху обещания за сигурност, беше начело на правителството при атаката на „Хамас“. Той не пое лична отговорност и отказа да бъде създадена държавна анкетна комисия за пропуските, което опозицията превърна в основна тема. За Айзенкот въпросът е и личен – синът му Гал загина на 25 години в боевете в Газа през декември 2023 г. Други партии включиха в листите си опечалени семейства, близки на бивши заложници и резервисти от фронтовете в Газа и Ливан.

Палестинците и международната изолация

По палестинския въпрос кабинетът на Нетаняху бе сред най-твърдите в историята на Израел. Финансовият министър Смотрич настояваше за разширяване на селищата на окупирания Западен бряг и за задържане на данъчните приходи на Палестинската автономия – мярка, която според критиците подкопава финансите ѝ. Министърът на националната сигурност Бен-Гвир подкрепи закон за смъртното наказание, затегна режима на палестинските затворници и бе упрекван, че не противодейства достатъчно на насилието на заселниците.

Двамата отхвърлят палестинска държава, подкрепят израелски селища в Газа и искат по-голям контрол над Западния бряг, където напрежението остава високо, както показа блокадата на Хеброн. Смотрич призовава за отмяна на споразуменията от Осло и разпускане на автономията, а Бен-Гвир – за емиграция на палестинци от Газа и Западния бряг. При завръщане на Нетаняху със същите съюзници този курс вероятно ще продължи, а Бен-Гвир вече обяви, че ще претендира за министерството на отбраната.

Победа на опозицията не би означавала коренна промяна, тъй като и Айзенкот е против палестинска държава, а в евентуална коалиция биха влезли десни партии, противници на големи отстъпки. Все пак правителство без Смотрич и Бен-Гвир би могло да действа по-твърдо срещу насилието на заселниците, да се разграничи от идеите за изселване и разпускане на автономията и да се включи по-активно в международни инициативи. Разоръжаването на „Хамас“, възстановяването на Газа и законността на Западния бряг остават нерешени при всеки сценарий.

Израел е в едно от най-тежките си дипломатически положения от десетилетия. Срещу Нетаняху има заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения за предполагаеми военни престъпления в Газа, което ограничава пътуванията му в Европа; през миналата година и Турция издаде заповед за ареста му. В понеделник комисия на ООН заяви, че Израел продължава геноцида в Газа въпреки примирието, постигнато с американско посредничество през октомври миналата година. Израел отхвърли твърденията като част от „кампания за дезинформация“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп застана зад Нетаняху преди вота, но американското общество е по-критично. Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. сочи, че 60% от пълнолетните американци имат негативно отношение към Израел, а 59% почти или изобщо не вярват на Нетаняху по международните въпроси. Глобалното изследване на центъра за 2026 г. отчита подобни нагласи в повечето от 36-те обхванати държави.

Великобритания, Франция, Канада и други западни страни признаха палестинската държава и наложиха санкции или търговски ограничения срещу селища, лица и организации, свързани с насилието на заселниците. Бен-Гвир и Смотрич също са под лични санкции и забрани за пътуване в няколко западни държави.

Ново управление на Нетаняху със същите партньори вероятно ще засили външния натиск. Кабинет на Айзенкот или друг опозиционен лидер би могъл да подобри отношенията с част от Европа и с Демократическата партия в САЩ, особено ако обуздае насилието на заселниците. Тъй като опозицията не предлага фундаментален обрат във външната политика и сигурността, обаче, едно ново правителство би възвърнало част от дипломатическото пространство на страната, но трудно би започнало отначало.

Двойката е събрала подкрепата на 35 335 избиратели, което се равнява на 45,225% от гласовете зад граница. Така тя изпреварва почти двойно основните си съперници.

Йотова и Вълчев са втори, „Възраждане“ – трети

Тандемът Илияна Йотова и Кирил Вълчев остава на втора позиция с 18 082 гласа, или 23,143%. Третото място заемат Костадин Костадинов и Петър Волгин, издигнати от „Възраждане“, за които са гласували 9 044 души, или 11,575%.

В страната картината е различна – по последните данни Йотова и Гюров отиват на балотаж с разлика под 3%. Още след затварянето на урните екзитполът на „Галъп“ прогнозира втори тур на 1 ноември.

На този ден своя имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.

Воинът, който избрал вярата

Светецът е роден в Солун и е живял между края на III и началото на IV век. Бил е образован човек, а мъдростта и смелостта му като воин му донесли високия военен чин хилядник.

По време на службата си Димитър приел християнството. Когато император Максимиан му заповядал да преследва християните, той направил точно обратното и започнал да ги закриля. Владетелят научил за това и на връщане от поход на Изток се отбил в Солун, за да склони Димитър да се отрече от Христос. Опитите останали без успех и военачалникът бил хвърлен в тъмница.

По време на празненство в цирка известният борец Лий предизвиквал осъдените християни на двубой, а победените захвърлял в ров с остриета на копия, обърнати нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор, който също бил християнин, поискал разрешение от господаря си да излезе срещу Лий и го надвил. Разгневен от загубата на своя любимец, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил пронизан с копие в килията си. Двамата загинали за вярата си през 306 г.

Мощите в Солун и връзката с българската история

По-късно на мястото на гибелта и гроба на светеца в Солун бил издигнат храм. Тогава били открити и мощите му, от които се отделяло благоуханно миро. Оттук идва и прозвището му Мироточиви, а сведения за това има още от X век. Днес мощите се пазят в средновековна базилика, към която на празника се отправят поклонници от различни краища на света.

В Солун денят на светеца се чества още от V век, а не след дълго почитта към него стига до Тракия и Македония и се разпространява из целите Балкани. Името на Димитър е вплетено и в българската история: на 26 октомври 1185 г. братята боляри Асен и Петър провъзгласяват в Търново освобождението на България от византийска власт. Повече за църковната почит и обичаите на празника може да прочетете в отделен материал.

Поверия и обичаи

Народът казва: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Вярва се, че първите снежинки падат от бялата брада на светеца, затова той е смятан за закрилник на снега, студа и зимните месеци. Тази представа е свързана и с образа, според който зимата идва на бял кон.

Празникът е познат още като Митровден или Разпус. С него приключвал срокът, за който се наемали говедари, овчари, ратаи и други сезонни работници, и стопаните им се издължавали. Освен уговорените пари понякога давали и дрехи, както и по чифт цървули за всеки зимен месец. Същевременно започвало договарянето на работна ръка за следващата година.

От Димитровден хората се подготвяли за т.нар. „миши празници“, които следват на другия ден. В старопланинските села внимавали кой ще влезе пръв в дома. Ако гостът е добър и заможен, се смятало, че годината ще бъде плодородна и здрава. Пълнолунието в нощта срещу празника пък предвещавало роене на пчелите и кошери, пълни с мед.

Тази нощ е особено важна за търсачите на заровено имане. Според тях, когато небето се отвори, скритите жълтици просветват със синкав пламък.

В народните представи свети Димитър е брат на Архангел Михаил, покровителя на отвъдния свят и на починалите предци. В събота преди празника е Димитровската задушница, една от най-големите през годината, когато за помен се раздават варено жито и питки. По това време започват и годежите и сватбите.

На празничната трапеза на 26 октомври традиционно присъстват курбан от овнешко месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия и различни зеленчукови ястия.