Сделка за 2,1 млрд. долара

По данни на Държавния департамент на САЩ става дума за 500 ракети от типа ПАК-3, които ще бъдат произведени от компанията „Локхийд Мартин“. Потенциалната стойност на сделката възлиза на 2,1 млрд. долара.

Финансирането идва от европейския заем за подкрепа на Киев, както и от дарения на Канада, Норвегия и Германия по програмата „Jumpstart“. Темата за средствата за Украйна остава актуална, след като ЕС обсъжда нов заем за Украйна.

Зеленски подчерта, че страната му има нужда от тези боеприпаси веднага, тъй като Русия ескалира атаките си. Украинският лидер пристига в Турция, където ще обсъди подготовката на мирните преговори, насрочени за следващия месец в Абу Даби.

Напрежение на срещата на Г-20

Руският министър на външните работи Сергей Лавров, който присъства на срещата на Г-20 в Атланта, определи разговорите си с държавния секретар на САЩ Марко Рубио като „сносни“. Според него Съединените щати са единствената западна държава, която е проумяла първопричините за конфликта с Украйна.

Присъствието на Лавров обаче наелектризира атмосферата. Груповата снимка беше отменена, защото част от европейските представители не пожелаха да застанат до руския министър. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас упрекна Москва, че не проявява готовност за мирни преговори. От Кремъл и преди това даваха знак, че преговорите няма да спрат руските удари.

Нови удари по украински градове

Междувременно сраженията не стихват. Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че руски удар е засегнал инфраструктурни обекти в столицата, а няколко района са останали без ток и вода.

В Изюм, в Харковска област, петима здравни работници са загинали при атака с планиращи бомби, информира областният управител Олег Синегубов. В самия Харков нападение с дронове е ранило трима души и е повредило жилищни сгради. Обстрел е регистриран и в Сумска и Полтавска област, което потвърждава думите на Зеленски, че Русия засили атаките си срещу страната.

Пред журналисти Тръмп изрази увереност, че подобен разговор може да доведе до значително придвижване напред.

„Съвсем скоро ще бъде организирана среща и мисля, че можем да постигнем голям напредък“

, заяви той.

Думите му бяха свързани с дипломатическите опити за слагане на край на войната между Русия и Украйна, която тече вече над четири години и половина. Темата остава във фокуса и на двете страни – от Кремъл наскоро заявиха, че преговорите през ноември няма да спрат ударите, а Зеленски допусна, че мирните сигнали на Путин са трик.

Сред засегнатите обекти е столицата Киев, където е пострадал и Южният мост, един от ключовите пътни коридори над Днепър. Държавният глава потвърди, че в града има загинали и разрушения, и определи случилото се като трагично.

Атаката обхвана 11 области

По информация на Зеленски ударите са засегнали общо 11 региона: Киевска, Виницка, Запорожка, Днепропетровска, Харковска, Одеска, Черниговска, Сумска, Донецка, Херсонска и Чернивецка област.

Президентът разпространи оценката си чрез социалната мрежа „Екс“, като подчерта, че Москва целенасочено разширява действията си срещу украинската логистика.

Освен пораженията в Киев, в изявлението не се посочват данни за точния брой на жертвите, нито за мащаба на щетите в останалите области.

Нападението идва на фона на изявления от Кремъл, че преговорите през ноември няма да спрат руските удари. Самият Зеленски наскоро заяви, че мирните сигнали на Путин може да са трик с политическа цел.

Конкретната сума, която Съюзът ще осигури, все още не е уточнена. Според агенцията ориентировъчният дял е около 47 млрд. евро, а остатъкът Брюксел ще се опита да набере чрез дипломатически контакти с партньори извън общността.

Защо руските активи остават на заден план

Идеята за общо европейско заемане печели позиции, тъй като шансовете замразените руски активи да бъдат насочени към Украйна изглеждат малки. Белгия се противопоставя на подобна стъпка, а страните членки не са постигнали разбирателство как да бъдат поделени финансовите и правните рискове.

За допълнително финансиране ЕС смята да се обърне към държавите от Г-7, Швейцария, Норвегия, Австралия и Нова Зеландия, както и към международни финансови институции. По данни на Укринформ в Брюксел не очакват Съединените щати да се включат в тези програми – на фона на натиска на Вашингтон за мир, който Киев оценява критично.

Пари от съществуващи европейски инструменти

Част от военните разходи на Украйна би могла да бъде покрита със средства, които вече са заложени в европейски програми. Сред вариантите са неизползваните кредити по инструмента SAFE за отбранителни инвестиции, чийто остатък по първоначални оценки е над 20 млрд. евро, както и над 6,5 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира.

От лидерите на държавите членки се очаква политическо решение за модела, по който Украйна ще бъде финансирана през 2027 г. След като той бъде избран, предстои законодателната процедура за неговото въвеждане.

Президентът Володимир Зеленски, който наскоро очерта и визията си за примирие и гаранции, поиска от европейските съюзници поне 70 млрд. евро за отбраната и укрепване на противовъздушната защита на страната. Британският външен министър Ед Милибанд пък призова членките на ЕС да насочат към Украйна 210 млрд. евро замразени руски активи.

В интервю за украинската телевизия TSN Зеленски обясни, че истинските намерения на Кремъл ще проличат от конкретните му действия и от това дали е склонен да сключва споразумения. По думите му проверката ще дойдат тристранните разговори през ноември.

Киев иска резултати от преговорите през ноември

Украинският лидер потвърди, че страната му е готова да участва в тристранни срещи на ниво технически екипи през ноември. Той обаче настоя тези разговори да не остават формални, а да завършат с осезаеми резултати.

За случай, че не се стигне до всеобхватна сделка, Зеленски е предложил няколко алтернативи: спиране на ударите по енергийната инфраструктура, договорености за безопасността по море и износа на зърно, пълна размяна на военнопленници по принципа „всички за всички“ или среща на лидерите на Украйна, САЩ и Русия.

„Енергетиката, зърното, хората – това са конкретни неща, докато срещата на равнище лидери е възможност след нашите тристранни преговори да постигнем нещо конкретно. Именно това искаме и предлагаме“, заяви той.

Зеленски определи териториалния въпрос като „червена линия“, която може да се обсъжда само между лидерите. Той не приема никакви ограничения за украинската армия, нито искането Украйна да остане неутрална. Според него Киев не прави компромиси на принципа „едно срещу друго“, но е отворен за диалог, а всички останали теми могат да бъдат поверени на техническите екипи.

Президентът подчерта още, че не желае Украйна да седне на среща на върха, ако санкциите срещу Москва вече са премахнати. Той обясни, че без санкции, финансови средства и замразени руски активи Киев би останал без лостове за натиск – и тогава, както е отбелязал американският президент Доналд Тръмп, наистина няма да разполага с много козове. Темата е част от по-широкия спор за санкциите на Вашингтон срещу Русия.

Примирието в Олешки и опасенията за евакуираните

Зеленски коментира и локалното прекратяване на огъня в окупирания от Русия украински град Олешки, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Според него американската страна е предложила примирието да започне на 27 октомври и да продължи няколко дни, за да могат хуманитарни мисии да влязат в района.

За да има достъп, руските войски трябва да разчистят пътищата от мини. Украинският президент обаче се опасява, че Москва ще използва ситуацията, за да пренасочи цивилните към своя територия, вместо да ги остави да избират свободно накъде да тръгнат. Той прогнозира, че Русия ще разминира пътищата така, че хората да се озоват там и да останат, без да бъдат пуснати на свобода.

По думите на Зеленски част от жителите ще бъдат изведени към райони под контрола на Киев. Основната цел е блокадата да бъде вдигната, а хората да получат възможност да живеят в безопасност. В идеалния вариант те биха се евакуирали в Украйна, където държавата ще им осигури необходимото и ще ги подкрепи, добави той.

Позицията му следва и по-ранните му изказвания, че примирието е първата стъпка към дългосрочни гаранции за сигурност.

„Не искам да коментирам дали аз съм се обадил, или някой друг. Няма значение. Важното е, че той възстанови достъпа“, коментира Тръмп.

Сведения за телефонен разговор

Преди изявлението на президента „Уолстрийт джърнъл“ информира, че Тръмп е позвънил на Мъск с искане да бъдат отменени ограниченията, наложени върху ползването на системата от украинската армия. Според американски и украински представители, на които се позовава изданието, услугата е заработила по-стабилно скоро след въпросния разговор.

От украинска страна обаче уточняват, че връзката все още не функционира в пълен обем, макар скоростта ѝ да се е подобрила. Малко по-рано президентът Володимир Зеленски също посочи, че ограниченията на скоростта остават в сила. Той се надява в близките дни да разговаря по темата с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.

Тръмп заяви, че не е имал роля в решението за ограничаването на Starlink за Украйна. Рубио на свой ред изтъкна, че въпросът е в ръцете на SpaceX и Мъск, а не на Белия дом.

Значение за фронта и обтегнати отношения

Киев разчита на Starlink, за да поддържа комуникациите на бойното поле и да управлява безпилотни апарати. Затрудненията с услугата се отразиха на действията с ударни дронове, както и на безпилотните средства за противовъздушна отбрана.

Казусът се развива в момент на рязко охлаждане между Украйна и САЩ. Тръмп обяви сделка за покупка на руски дизел, отказа се от нови санкции срещу Русия и призова Киев да спре ударите по руските петролни рафинерии.

Междувременно на 22 октомври Русия атакува Киев с балистични ракети, а Украйна изстреля стотици дронове към Москва. Ударите между двете страни не стихват, въпреки че Вашингтон полага усилия за мирно уреждане на войната.