Руското министерство на извънредните ситуации обяви, че приложението му за известяване на гражданите е било обект на „мащабна кибератака“. По данни на ведомството нападателите са пуснали неверни съобщения в системата, която трябва да предупреждава хората за приближаващи дронове и други опасности. Експертите на министерството работели по отстраняването на последиците от пробива, който дава възможност на хакерите да разпращат дезинформация до населението.

Фалшиви сигнали за радиация в Украйна

По-рано същия ден украинската страна докладва за вероятна хакерска намеса в приложението „Въздушна тревога“, в което се появиха безпочвени съобщения за радиационна заплаха. Военновъздушните сили побързаха да успокоят гражданите, като увериха, че опасност от радиация няма и че приложението най-вероятно е било атакувано. Говорителят им Юрий Игнат потвърди, че системата е била хакната.

Москва не уточни веднага кого подозира за атаката срещу своето приложение. Украинският Център за стратегически комуникации SPRAVDI – държавна структура за противодействие на дезинформацията – от своя страна посочи Русия като отговорна за удара по украинската система.

Губернаторът на Херсонска област Олександър Прокудин призова жителите да бъдат изключително внимателни след края на примирието и да реагират без забавяне на сигналите за руски нападения.

Краят на примирието в Херсон

Според Киев прекратяването на огъня е изтекло в неделя, след като Русия е отхвърлила предложението то да бъде удължено. Споразумението, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, влезе в сила рано сутринта на 27 октомври и обхващаше само част от източните райони на областта. То даде възможност за хуманитарна мисия в контролирания от Русия град Олешки, където по-рано започна и евакуацията на цивилни от Олешки.

„Примирието, което беше в сила от 27 октомври до 1 ноември, приключи“, обяви украинският омбудсман Дмитро Лубинец.

Той оцени паузата в боевете като важна крачка в общите хуманитарни усилия с Русия. Папа Лъв, който беше настоявал пред Москва за прекратяване на огъня около Олешки, изрази надежда, че затишието ще засили стремежа към диалог и ще отвори път за нови конкретни мирни инициативи.

За жителите на Херсон седмицата без обстрели беше рядък шанс да си поемат дъх – един от тях я нарече „глътка свеж въздух“. 38-годишният градинар Володимир Омелченко разказа преди края на примирието, че хората се опитват да свършат най-неотложното, като например да подготвят розите за зимата.

Украински военнослужещ, който пожела да остане анонимен, обаче предупреди, че с подновяването на сраженията положението може да стане по-тежко от преди. По думите му руските части на другия бряг на Днепър са използвали спокойните дни, за да струпат още войски, да докарат боеприпаси и да разузнават украинските позиции с дронове.

Спорът за рафинериите и преговорите

Дори по време на примирието двете страни продължиха да си нанасят удари в други райони. Москва съобщи, че в нощта срещу неделя дрон е улучил „промишлено предприятие“ на изток от столицата, а според украински медии целта е била петролната рафинерия в Кстово.

Киев неколкократно е атакувал руски нефтени и газови обекти, като представя тези операции като оправдан отговор на руските удари по украинската енергетика. Американският президент Доналд Тръмп настоява атаките да спрат, тъй като ги свързва с поскъпването на дизела, но според анализатори цените растат заради войната с Иран.

В интервю за „Фокс Нюз“ в неделя украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е изложил пред Тръмп и екипа му условията, при които Украйна би прекратила ударите по рафинериите. Едното е Русия да спре да атакува украинската енергийна система, а другото – Вашингтон да предостави на Киев ракети прехващачи за системите „Пейтриът“. Темата е свързана и с вече обявената сделка за 500 ракети „Пейтриът“.

Междувременно украинското министерство на енергетиката отчете нови спирания на тока в различни части на страната, включително в Киев, след руски удари по енергийната инфраструктура в неделя.

Посредничените от САЩ преговори между Москва и Киев се очаква да бъдат възобновени през ноември, макар че Кремъл вече даде знак, че разговорите няма да спрат ударите. Диалогът практически беше замразен, след като през февруари САЩ и Израел започнаха съвместни удари срещу Иран. Пълномащабното руско нахлуване от февруари 2022 г. опустоши обширни територии в Източна и Южна Украйна, отне живота на стотици хиляди военни и цивилни и прогони милиони хора от домовете им.

По думите на държавния глава Киев все още не е получил ясен отговор как САЩ и европейските партньори биха действали, ако Русия нападне отново. Информацията е цитирана и от украинското издание Kyiv Post.

Армията като основна гаранция

Зеленски очерта последователност от стъпки: най-напред прекратяване на огъня, след това надеждни гаранции за сигурност и запазен достъп до западно въоръжение. „Не ни трябва просто мир. Той трябва да бъде справедлив и траен“, подчерта той.

Украинският лидер предложи коалиция на желаещите държави под европейско ръководство, чиито представители да бъдат разположени в Украйна, а зад нея да стоят американски гаранции. Той обаче постави открито въпроса кой и по какъв начин ще се намеси при ново руско нападение освен украинските военни, като призна, че отговор засега няма. Неясно остава и какво точно би представлявал американският „резервен щит“.

Според Зеленски най-сигурната защита за страната е мощна национална армия, издържана с международни средства минимум десет години. Той изтъкна, че на Украйна е нужна голяма и наистина силна армия за поне такъв период.

Двустранни гаранции и предупреждение за санкциите

Членството в НАТО продължава да бъде цел за Киев, но президентът допусна, че солидни двустранни ангажименти от страна на Вашингтон биха могли да послужат като алтернатива. Той предупреди, че Москва ще нападне, щом прецени, че има възможност и че насреща ѝ стои слаб противник.

Още по-рано през седмицата Зеленски съобщи, че Украйна разглежда вариант за американски гаранции, сходни с член 5 от Договора на НАТО. Според него те трябва да минат през одобрение от Конгреса на САЩ, за да не се повтори провалът на Будапещенския меморандум от 1994 г. Той се обяви и против смекчаване на санкциите, отблокиране на руските активи или финансови отстъпки за Москва, докато няма сигурни гаранции, че агресията няма да бъде подновена. Позицията му идва на фона на опасенията в Киев, че мирният натиск на САЩ може да се превърне в своеобразна капитулация.

Възможна среща в Абу Даби

Зеленски съобщи, че делегациите на Украйна, САЩ и Русия може да седнат на масата за преговори в Абу Даби в началото или средата на ноември. Дали това ще стане, зависи от позицията на Кремъл. Срещата би продължила поредицата от скорошни дипломатически контакти в Осло и Санкт Петербург, а през последните седмици Путин и Уиткоф обсъждаха план за прекратяване на войната.

Президентът увери, че Киев е готов за разговори всеки ден, дори още на следващия, но решението е в ръцете на руската страна. „Правилната позиция днес е примирие. Точка номер едно“, заключи той. Междувременно продължават да се трупат въпроси защо мирните усилия на Тръмп все още не дават резултат.

След разговорите Зеленски съобщи, че Украйна и западните ѝ партньори вече разполагат с ясна представа как може да бъде постигнат мир. Една от идеите е тристранна среща между него, Тръмп и Владимир Путин, на която според украинския президент да бъдат решени въпросите, които могат да уредят само държавните ръководители.

Финландският президент Александър Стуб, също участник в срещата, определи постигнатото като реален напредък на две равнища – по неотложните теми и в по-широк план. На масата са били противовъздушната отбрана, защитата на енергийната инфраструктура и вариант за частично спиране на огъня.

Рамково споразумение и разговор с Путин

Според американското издание Axios участниците са работили върху рамково споразумение за прекратяване на войната, което после да бъде представено на Москва. Негови източници говорят за значителен напредък и за пълно съгласие на експертно ниво относно следващите действия.

Във Вилнюс зетят на Тръмп Джаред Кушнер, който е специален пратеник на САЩ по мирните въпроси, за пореден път е настоял Киев да спре да атакува руски петролни рафинерии. Ден по-късно Уиткоф отлетя за Санкт Петербург, където обсъди мирния план с Путин. След разговора помощникът на руския президент Юрий Ушаков обяви, че Москва е готова през ноември да поднови тристранните преговори с участието на САЩ.

Запитан дали краят на войната наближава, Ушаков отговори: „Не знам доколко се приближаваме, но работата върви натам“.

Спорът за земите остава непреодолян

Източник, близък до украинското президентство, описва реакцията в Киев след Вилнюс като сдържана. Главната спънка според него е, че Кремъл продължава да иска признаване на властта си над Крим и над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – включително над части от тях, които руската армия не е завзела.

„За нас това по никакъв начин не променя нищо, защото имаме консенсус: Украйна не предава своите територии“, казва събеседникът. По думите му Киев би приел примирие по сегашната линия на фронта, ако получи от Вашингтон гаранции за сигурност чрез двустранно споразумение, близко по смисъл до член 5 от договора за НАТО. Путин обаче не иска замразяване на бойните действия по фронтовата линия, твърди същият източник.

В интервю за Fox News на 21 октомври Зеленски потвърди, че е склонен на замразяване по настоящите позиции, ако след това последват преговори и Украйна получи гаранции. Той отговаряше на въпрос дали е възможна сделка, при която под контрола на Киев да останат 75% или повече от територията на страната.

Газ, сателити и прекъсната връзка

В началото на октомври Москва и Вашингтон са се договорили за доставки на руско дизелово гориво за американския и световния пазар. По-късно през месеца The New York Times разкри, че администрацията на Тръмп е предложила на украински и европейски представители, включително на Зеленски, връщане на търговията с руски газ като елемент от мирните преговори. Идеята са подкрепяли Уиткоф и Кушнер. Как Киев е реагирал, източникът отказва да коментира.

Междувременно украинското командване докладва за проблеми с дронове, оборудвани със Starshield – военната версия на сателитната система Starlink. Връзката започнала да се губи при скорост над 160 км/ч, заради което няколко операции се провалили. По информация на източник Starlink в Украйна дава проблеми още при 120 км/ч, а над 130 км/ч изобщо спира да работи, макар такава скорост да е нужна за поразяване на военни цели.

Съветникът на Зеленски Сергей Бескрестнов смята, че това не е случайност, а е свързано с политическото напрежение между украинския президент и Тръмп. Според The Wall Street Journal отношенията им са на най-ниската си точка след скандала в Овалния кабинет в началото на 2025 г. Западни медии твърдяха, че идеята за ограничаването на сателитната връзка е подсказана на Тръмп от собственика на SpaceX Илон Мъск, но той отрече.

В средата на октомври Киев съобщи също, че при няколко руски удара не е получил сигнал от американската сателитна система за ранно предупреждение при изстрелване на балистични ракети. Близък до офиса на Зеленски източник потвърди, че за известно време Украйна не е получавала разузнавателни данни за част от руските пускове, но добави, че сега отново вижда всичко. Според него действията на Тръмп са форма на натиск върху Киев.

Засилени удари и от двете страни

Паралелно с дипломацията Русия е увеличила атаките си, твърди друг източник в Киев. В доскоро сравнително спокойни градове като Виница, Лвов и Луцк ударите са станали десет пъти по-интензивни, като всеки ден по тях се изстрелват по 20–30 реактивни дрона. По думите му срещу центъра на Киев вече са използвани ракети „Искандер“ с касетъчни бойни глави.

В нощта срещу 22 октомври, след като Уиткоф напусна Русия, руските сили нанесоха удар с балистични ракети. В Киев загина един човек, а ранените са над 20. Според Зеленски нападението показва, че в отношението на Москва към войната няма реална промяна. През същата нощ украински дронове атакуваха няколко руски региона, сред които Москва и Московска област, като двама души в района на Нова Москва бяха ранени.

Анализатори: шансовете са малки

Въпреки натиска от Вашингтон и ескалацията на руските удари Зеленски ще се опита до последно да извлече максимума дори от най-тежкото положение, смятат в обкръжението му.

Ръководителят на украинския Център за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко приветства подновяването на преговорите и посочва, че дори лош диалог с малки шансове е за предпочитане пред липсата на такъв. Готовността на Москва да се върне към тристранния формат той възприема като тактически ход в рамките на опитите за сближаване с Тръмп, а не като знак, че Кремъл реално обмисля края на войната. Според Фесенко Русия няма да преговаря сериозно, докато не стигне до извода, че не може да спечели.

Политологът отбелязва, че Украйна не разполага с достатъчно системи за противовъздушна отбрана, а руското предимство в балистичните ракети дава на Москва превес във въздуха. Путин разчита през зимата да пречупи страната с удари по енергетиката и икономиката, смята той. Ако Украйна издържи и поне отчасти изравни баланса във въздушната война, вероятността за истински преговори ще нарасне.

Двете страни от дълго време се обвиняват взаимно, че мирните усилия не дават резултат заради другия, и всяка настоява войната да приключи при нейните условия. Путин неколкократно е заявявал, че ще преговаря, след като украинската армия напусне Донбас – доброволно или в резултат на военна операция. Киев пък държи примирието да се основава на замразяване на зоните на контрол по сегашната фронтова линия.