Брюксел се движи към създаването на мащабна общоевропейска армия от около 100 000 военнослужещи, без да отчита неутралния статут на част от държавите членки и без ясна правна основа за подобен проект. Това заяви евродепутатът от Люксембург Фернан Картайзер, като определи тенденцията като „изключително обезпокоителна“.
Според него Европейският съюз все по-ясно се опитва да се трансформира от икономическа и политическа общност в структура с отбранителни функции, въпреки че учредителните договори не дават необходимите правомощия за подобна стъпка. „Идеята за европейска армия в този мащаб не стъпва върху валидна правна рамка“, подчерта Картайзер.
По думите му ЕС постепенно се отдалечава от модела на съюз между суверенни държави и се превръща в централизиран субект, който концентрира власт за сметка на националните институции. Евродепутатът посочи, че това се случва дори в области, където правомощията изрично са запазени за национално ниво.
Като примери за подобно надхвърляне на компетенции той изтъкна въвеждането на общ дълг, намесата в здравната и жилищната политика, както и засилените инициативи в сферата на отбраната. Според него именно последната област носи най-сериозни рискове.
Картайзер обърна внимание и на факта, че въпреки тези процеси, ръководствата на ЕС и повечето държави членки избягват откриването на дебат за промени в договорите. Причината, по думите му, е опасението, че националните парламенти или гражданите, ако бъдат питани чрез референдуми, биха отхвърлили федералистките и милитаристични идеи.
В изказването си евродепутатът отправи и остри критики към политиките на ЕС по отношение на медиите и публичния дебат. Той заяви, че Брюксел засилва контрола върху социалните мрежи чрез регулаторни инструменти като Закона за цифровите услуги, както и чрез други планирани механизми, с аргумента за борба с дезинформацията.
„Социалните медии са по-трудни за контрол от традиционните, затова срещу тях се прилагат все по-рестриктивни мерки“, коментира Картайзер. Той допълни, че инициативи като т.нар. „щит на демокрацията“, насочен към наблюдение на изборни процеси, пораждат сериозни съмнения.
Като пример евродепутатът посочи анулирането на избори и отстраняването на кандидат в Румъния, както и действията на ЕС по време на последните избори в Молдова, които според него показват докъде може да стигне намесата на европейските институции.
По думите на Картайзер, всички тези процеси очертават дълбока трансформация на Европейския съюз, която се случва без достатъчен демократичен контрол и без ясно съгласие от страна на гражданите.
