България се е превърнала в най-показателния пример в Европейския съюз за това как един традиционен сектор може да бъде унищожен вследствие на дългогодишни неефективни политики. Това заяви съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.
По думите му страната ни вече години наред губи позиции в животновъдството, а секторът продължава да се свива заради липсата на последователна държавна стратегия и адекватна подкрепа.
Караколев коментира и новата стратегия на Европейската комисия за развитие на животновъдството, която според него бележи сериозна промяна в политиката на Брюксел. Той посочи, че европейските институции вече осъзнават значението на продоволствената сигурност и рисковете, които произтичат от намаляващото производство на животинска продукция.
Според него през последните години животновъдството е било поставяно под натиск заради екологичните политики, като често е било представяно като фактор, влияещ негативно върху климата. Днес обаче Европейският съюз все по-често е принуден да компенсира недостига на собствено производство чрез увеличен внос.
Караколев отбеляза, че тази тенденция вече засяга и държавите от Общността, макар България да остава най-тежко засегнатият пример.
Той даде и показателни данни за състоянието на овцевъдството у нас. По думите му преди около 30 години в страната са се отглеждали приблизително 10 млн. овце, преди 20 години броят им е намалял до 5 млн., преди 10 години е достигнал около 2 млн., а днес животните са под 1 млн. Това, според него, води до все по-голяма зависимост от внос на месо и други животински продукти.
Съпредседателят на асоциацията смята, че основният проблем е липсата на ясна национална политика за развитие на сектора. По думите му европейските средства често се разпределят без конкретни цели, което не води до устойчиви резултати.
Той подчерта, че България няма дългосрочна стратегия за развитие на животновъдството, а отпусканите средства се използват хаотично, без да се постигне реален ефект върху производството и конкурентоспособността на стопанствата.
Караколев обърна внимание и на трудния достъп на фермерите до финансиране. По думите му в момента се обсъждат възможности с Министерството на икономиката и Българската банка за развитие за създаване на по-подходящ модел за кредитиране на животновъдите.
Той обясни, че настоящите кредити с кратък срок за погасяване не отговарят на спецификата на сектора, докато в редица европейски държави фермерите разполагат с възможност за финансиране със срок от 20 до 30 години. Според Караколев именно подобен подход е необходим, ако България иска да запази и възстанови своето животновъдство.
