Рязкото поскъпване на електроенергията може да принуди част от българските предприятия да затворят врати, предупреди председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. В радиоинтервю той посочи, че в първите дни на ноември фирмите плащат средно по 299 евро за мегаватчас. За сравнение, регулираната цена за домакинствата е 74,5 евро.
Според работодателската организация тази ножица в цените удря най-силно износителите. Те трябва да се конкурират с производители от страни извън Европейския съюз, където токът е многократно по-евтин.
Ръст от 98 до 298 евро за пет месеца
Велев припомни, че през юни мегаватчас е струвал 98 евро, а през ноември цената вече е 298 евро. В Съединените щати и Турция, по думите му, бизнесът плаща под 60 евро за същото количество енергия. Компаниите, които продават продукцията си на международните пазари, нямат възможност да вдигнат цените си, защото рискуват да останат без поръчки.
Председателят на АИКБ обясни скока с устройството на пазара. При сегашния модел крайната цена се формира от най-скъпия ресурс, участващ в производството. В момента това е природният газ, макар делът му в производството на ток у нас да е малък.
Искане за ежемесечна помощ
Асоциацията призовава държавата да въведе компенсации за фирмите на свободния пазар, които да се изплащат всеки месец, по-бързо и по предвидим начин. Според АИКБ парите за тях могат да дойдат от данък върху свръхпечалбите, натрупани в енергийния сектор. Подобно искане наскоро отправи и ГЕРБ-СДС за спешни компенсации на бизнеса.
Велев открои два основни недостатъка на сегашната схема. Първият е прагът, над който се включва подкрепата – повече от 240 евро за мегаватчас. Вторият е, че средствата пристигат с месеци закъснение, а през това време предприятията поемат високите сметки при оскъдни оборотни средства.
Министерството на енергетиката обяви на 4 ноември, че по фактурите за октомври небитовите клиенти ще бъдат компенсирани средно с 40–41 евро на мегаватчас. Ведомството уточни също, че след нова нотификация подкрепата за енергоинтензивните компании може да достигне 70%.
Опасност от съкращения и по-скъпи стоки
По думите на Велев енергоемките сектори вече усещат последиците. Като пример той даде производството на хляб, където себестойността може да се увеличи с 15%.
Ако помощта не дойде навреме, фирмите ще загубят конкурентните си позиции, а някои от производствата, насочени към износ, могат да спрат, предупреди председателят на АИКБ. Сред възможните последици той изброи съкращения на работници, нова вълна на поскъпване и затворени заводи. Тревоги за цените на енергията тази есен изрази и Николай Денков, според когото страната я чака изключително тежка зима.
