Прокуратурата трябва да изплати общо 64 000 лева на вдовицата и дъщерята на Алексей Петров заради незаконното наказателно преследване срещу него. Това постанови Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата на близките му срещу решението на Софийския апелативен съд.
Петров беше убит преди 3 години. Приживе той е предявил иск срещу прокуратурата за 224 000 лева заради воденото срещу него дело за присвояване и пране на пари, свързано с делата по „Октопод“. По това обвинение той беше окончателно оправдан през 2018 г.
След смъртта му делото за обезщетението е продължено от неговите близки.
Как се стигна до решението
Първоначално Софийският градски съд е присъдил на семейството 50 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение. Отделно са били определени още 24 000 лева за адвокатски разноски, направени от Петров по време на наказателния процес.
Софийският апелативен съд обаче е намалил обезщетението за морални вреди до общо 20 000 лева.
Като мотив за решението си втората инстанция е посочила липсата на достатъчно доказателства за обществения и професионалния статус на Петров. В исковата молба той е бил представен като бизнесмен, политик, преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, както и като ръководител на организации, свързани с карате.
Според апелативния съд тези обстоятелства са били посочвани основно в медийни публикации, без по делото да са представени достатъчно доказателства за съответното образование, квалификация и обществено признание.
ВКС отхвърли част от мотивите на апелативния съд
Върховните съдии не са се съгласили с този подход. Според тях Софийският апелативен съд е пренебрегнал факта, че Алексей Петров е бил публично известна личност и бизнесмен, както и президент на Българската национална федерация по карате.
Това обстоятелство, според ВКС, е от значение за оценката на вредите, тъй като публичният му статус е предпоставка за значително по-силен обществен интерес към наказателното производство срещу него.
Върховният съд приема още, че обвинението е било за 3 умишлени престъпления, свързани с професионалната сфера на Петров, а информацията за делото е била широко разпространявана чрез средствата за масова информация.
ВКС коригира и периода на наказателното производство
В решението си върховните съдии посочват и проблем при определянето на продължителността на наказателното производство.
Според тях апелативният съд неправилно е приел, че срокът трябва да се изчислява от 2016 г., когато Петров е привлечен като обвиняем. ВКС приема, че началният момент трябва да бъде свързан с образуването на наказателното дело срещу него през 2013 г.
След като отчита всички обстоятелства, Върховният касационен съд определя справедливото обезщетение за неимуществени вреди на 20 000 лева за вдовицата на Алексей Петров и още 20 000 лева за дъщеря му.
Към тази сума се добавят 24 000 лева за направените по делото адвокатски разноски, с което общото задължение на прокуратурата достига 64 000 лева.
