Работодателите в България ще бъдат задължени да предоставят на служителите си информация за средните нива на заплащане на съответните длъжности в предприятието. Това предвиждат подготвяни промени в Закона за защита от дискриминация, които се очаква да влязат в сила на 7 юни 2026 година.
Реформата се въвежда ускорено заради ангажименти по транспониране на европейска директива за прозрачност на възнагражденията и равно заплащане между жените и мъжете. Ако страната не спази сроковете, са възможни наказателни процедури от Европейския съюз.
Според мотивите към законопроекта разликата в заплащането в България достига около 12 процента за 2024 година, което е над средното ниво за Европейския съюз. Въпреки тенденцията към постепенно намаляване, темпът остава недостатъчен, посочват авторите на текстовете.
Новите правила предвиждат всеки работник да може да поиска писмена информация за собственото си възнаграждение, както и за средното заплащане по длъжности със сходен или равностоен труд, включително разпределение по пол. Работодателят ще бъде длъжен да отговори в срок до два месеца.
В случаите, когато съществува риск от разкриване на индивидуални заплати, достъпът до данните може да бъде ограничен, като информацията се предоставя чрез синдикати или Комисията за защита от дискриминация. Те ще имат ролята да консултират работниците при съмнения за неравно заплащане.
Предвижда се и въвеждане на съвместни оценки на заплащането между работодатели и служители при установяване на разлика от поне пет процента. Големите компании с над сто служители ще бъдат задължени периодично да докладват данни за възнагражденията по няколко ключови показателя и да предприемат коригиращи мерки при необосновани разлики.
За най-големите предприятия с над 250 служители отчетността ще бъде ежегодна, докато за фирмите между 100 и 249 души — веднъж на три години, като част от изискванията ще се въвеждат поетапно до 2031 година.
Според вносителите на промените основните причини за съществуващите различия в заплащането са липсата на прозрачност, недостатъчният контрол и слабата правна защита при нарушения на принципа за равно заплащане.
