Общинският съвет в Кюстендил единодушно отхвърли инвестиционното предложение за изграждане на ветропарк в Осоговската планина – проект с огромен потенциал за чиста енергия, икономически растеж и устойчиво развитие на региона. Решението беше взето на фона на активна съпротива от кмета Огнян Атанасов (издигнат от „Партия на зелените“) и съпредседателя на „Зелено движение“ Тома Белев – парадоксално, при положение че именно те би трябвало да защитават зелените инициативи.
Проектът, предложен от компанията „Венти груп“ (собственост на депутата от ГЕРБ Росица Кирова), беше временно оттеглен от дневния ред по искане на инвеститора с цел провеждане на информационна кампания. Причината – „облъчване на обществеността“ само с едностранчиви позиции от страна на екологични активисти, които, според наблюдатели, умишлено неглижират фактите и възможностите за устойчиво развитие.
Двоен стандарт – защо паркът на Прокопиев в Калиакра не пречи, а този в Осогово е трън в очите?
В своеобразен изблик на идеологически двойни стандарти, екоактивистите не изразяват никакви притеснения относно ветропарка на бизнесмена Иво Прокопиев, разположен директно върху пътя на прелетните птици в района на Калиакра. Там, според тях, всичко е наред – защото имало „автоматични шумоизолатори“. Но когато ветропаркът е свързан с политически неудобна фигура – в случая Росица Кирова – екологичната тревога изведнъж достига връхна точка.
ФАКТИТЕ, които „зелените“ игнорират
- Проектът е извън миграционните пътища на птиците
- Теренът е каменист – няма да се изсичат дървета
- Производството на вятърна енергия намалява CO₂ емисиите с 99% спрямо въглищата
- Всяка 1 MW турбина може да захранва около 600 домакинства
- Само 22 декара от общо 9000 ще бъдат променени – под 0,25% площ
Парадоксът? България изостава сериозно в добива на енергия от вятър – с дял от едва 2,5–3% в националния микс. За сравнение, в Дания над 50% от електричеството идва от вятър, в Германия – около 30%, а в Испания – над 20%. Въпреки това, всяка стъпка към напредък у нас се посреща с яростен отпор от псевдоеколози, които сякаш по команда блокират частните инвестиции в зелена енергия.
Кой има интерес зеленият преход в България да се провали?
Законодателството изисква разширяване на дела на възобновяемата енергия, съгласно европейската Директива (ЕС) 2023/2413 и българските ангажименти до 2030 г. Вместо подкрепа, българският бизнес е обявяван за „екологичен нашественик“, а проекти като този в Осогово са подложени на кампания на дискредитиране.
Фактите за земята и достъпа: манипулации срещу реалността
- Земите са частна собственост от над 10 години, придобити чрез търг още през 2012 г.
- Няма ограничаване на достъпа за туристи – и това се запазва
- Повече от 50% от терена са скали без растителност
- Не се предвижда изсичане на дървета или засягане на земеделски площи
17 милиона лв. за подобряване на енергийната мрежа в полза на жителите
Инвеститорът ще вложи собствен ресурс за модернизация на електроразпределителната мрежа в района – системи, които през зимата оставиха хиляди без ток. Това не е просто бизнес интерес – това е реална инвестиция в инфраструктурата и сигурността на региона.
Планински ветропарк – какъвто вече има в България и Европа
Примерите не са хипотетични – ветропаркът „Бузлуджа – Ветроком“ функционира успешно от 2010 г. в Стара планина. Там 20 турбини доставят 135 GWh годишно, без да пречат на туризма или екосистемите. В Европа примери като парк Хандалм в Австрия или вятърните турбини в Гриес, Швейцария доказват, че планинските паркове не само са възможни, но и изключително ефективни.
Екологични митове, с които се манипулира обществеността
- „Турбините застрашават птиците“ – реални решения като боядисване на перки намаляват жертвите с до 72%
- „Турбините са шумни“ – реално генерират по-малко шум от хладилник
- „Разрушават природата“ – нужната площ е минимална и лесно възстановима
Кой блокира зеленото бъдеще на България?
Остава основният въпрос: Защо „зелените“, които би трябвало да са застъпници на възобновяемата енергия, системно саботират точно тези проекти? Защо ветропаркът на Прокопиев е „зелен“, а този на Кирова – „екологично бедствие“?
Обществеността в Кюстендил заслужава отговори. Заслужава и възможност за развитие – чрез чиста енергия, сигурна инфраструктура и европейско бъдеще. В момента обаче, изглежда, че зад „зелената“ реторика все по-често наднича политическият интерес, а не интересът на природата или хората.
И докато „зелените“ се борят срещу вятърни мелници, България губи време, възможности и независимост.
Източник : www.big5.bg
