Жътвата в Добруджа започна със среден добив от малко над 600 кг/декар, което е с 25% по-малко в сравнение с миналата година. Причините за спада са свързани с неблагоприятни климатични условия — пролетни замръзвания, последвани от изключителни горещини. Тази ситуация поставя земеделците в региона пред поредно сериозно изпитание, тъй като ниските добиви и влошеното качество на пшеницата се очертават като основни проблеми. Според Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, ще се наложи да се използват подобрители на качеството на пшеницата, за да може тя да бъде подходяща за производството на хляб. Въпреки сериозните трудности, тя прогнозира, че ще има достатъчно пшеница за вътрешното потребление, но с нарастваща вероятност за повишаване на цените на хляба.
Спад в цените на пшеницата и възможни икономически последици
Цената на пшеницата през 2024 година е паднала до нива от 300-340 лв./тон, което е под себестойността на производството, в сравнение с миналогодишните цени от 400-440 лв./тон. Това означава, че земеделците са изправени пред поредна трудна година, тъй като пазарът не компенсира загубите от ниските добиви. Допълнително влошаване на ситуацията идва от неизменните разходи — ток, горива и работни заплати, които оказват сериозно влияние върху цената на хляба. Въпреки това, на вътрешния пазар на пшеница не се очаква сериозен дефицит, но производителите ще трябва да се справят с нарастващите производствени разходи.
Прогнози за другите култури и бъдещето на сектора
Трудности се очакват и в прибирането на царевицата и слънчогледа, като се прогнозира, че и тук ще има намалени добиви. Според Жекова, земеделците са изправени пред четвърта поредна година на загуби, което поставя под въпрос устойчивостта на сектора и предизвиква тревоги за бъдещето на земеделието в региона.
Тази година може да се окаже още една тежка изпитания за земеделците в Добруджа, като намалените добиви, спада в цените на основните зърнени култури и повишаването на производствените разходи, може да имат сериозни икономически последици. Въпреки трудностите, секторът продължава да играе основна роля за българската икономика, като осигурява основни продукти за вътрешно потребление, но въпросът за бъдещето му остава неясен.
