Екип от астрофизици от Харвард и Университета на Орегон в Юджийн засече радиосигнал, идващ директно от екзопланетата Бета Живописец b, което според авторите е първият такъв случай в научната история. Откритието, представено в още нерецензирана публикация, е описано като важни новини за изследването на планетарните магнитни полета и условията, които могат да защитават атмосферата на планетите извън Слънчевата система, съобщава town.bg.
Сигналът е регистриран с помощта на радиотелескопната решетка MeerKAT, ситуирана в полупустинята Кару в Южна Африка и състояща се от 64 взаимосвързани антени. Според материала, екипът под ръководството на Кевин Ортис Себалос от Харвард-Смитсониън е отделил емисията на планетата от възможни източници, включително излъчване от нейната майчина звезда, и е проследил произхода ѝ до специфично аудио-радио излъчване, типично за полярни сияния.
Полярните сияния възникват, когато високоенергийни частици навлизат в горните слоеве на атмосферата в близост до магнитните полюси и се сблъскват с газовите молекули или атоми. При газовите гиганти тези процеси могат да генерират мощни радиоимпулси; според авторите наблюдаваните импулси най-вероятно са именно от такъв тип явления на Бета Живописец b. Измерените параметри позволиха на изследователите да оценят интензитета на магнитното поле на планетата.
Астрономите изчисляват, че магнитното поле на Бета Живописец b достига около 1250 гауса — стойност, която е почти 291 пъти по-висока от полето на Юпитер, посочено като 4,3 гауса в представените данни. Според авторите това е първият директен опит за определяне на магнитното поле на екзопланета чрез радионаблюдения, което отваря нова възможност за оценка на защитните свойства на планетните атмосфери и тяхната устойчивост на звездно излъчване и частици.
Бета Живописец b е описана като млада и масивна екзопланета, намираща се на около 64 светлинни години от Земята. В материала е отбелязано, че тя е около 12 пъти по-масивна от Юпитер и поради това попада в категорията на газовите гиганти. Откриването на радиосигнал от такава планета представлява значима стъпка към разширяване на инструментариума за изследване на екзопланетни системи извън оптичните и инфрачервени методи.
Използването на MeerKAT и техниките за отделяне на планетарното излъчване от фоновия шум са ключови за всяка подобна детекция. Процесът според екипа е включвал потвърждаване, че сигналът не произхожда от майчиния газов диск или активност на звездата-майка, а от отделен източник, разположен в позицията на самата екзопланета. Това позволи да се свърже наблюдаваното радиоизлъчване със сценариите за полярни сияния и по този начин да се направят количествени оценки на магнитното поле.
Изследователите посочват, че методът може да бъде приложен и към други големи екзопланети, като целта е да се създаде по-широка статистика за магнитните полета на планети извън Слънчевата система. По-нататъшни наблюдения и независими потвърждения чрез подобни радиоинструменти ще са необходими за окончателното валидиране на резултатите, поради което авторите наблягат, че публикацията все още не е преминала процеса на научно рецензиране.
Новината вече предизвика интерес в академичните и наблюдателните среди, тъй като магнитните полета играят ключова роля като щит, който предпазва планетните атмосфери от разрушително въздействие на заредени частици. Разбирането на тези полета е от значение и за въпроси, свързани с потенциала за наличие на благоприятни условия или дори за форми на живот на други места в галактиката — факт, който прави това откритие сред важните новини в съвременната астрофизика и привлича вниманието на публикации като таун.бг и други научни медии.
Абонирайте се за нас в Google News.
