Брад Бийлър, бивш агент на американската служба Secret Service с 25-годишен опит в разпити, полиграфски изследвания и лична охрана на президента Джордж Х. У. Буш, представи практичен метод за разпознаване на невярна информация, който според него е по-надежден от често цитираните сигнали като език на тялото или избягване на очен контакт. Новината попадна в вниманието на широката публика, а ключовите наблюдения са част от важни новини за поведенчески анализи и разследвания.
Според Бийлър истинските признаци на измама често се откриват в начина, по който човек обработва и връща спомени. Истинският разказ „тече“ гладко и говорещият може да го „превърта“ напред и назад в съзнанието си без усилие, докато измислената история се оказва трудна за възпроизвеждане и за подреждане в детайли като миризми или усещания. Бийлър, който твърди, че е провел повече криминални полиграфски изследвания от всеки друг агент в историята на службата, използва това наблюдение като основа за проста, но систематична методика.
Методът, наречен L.I.A.R.S., обхваща пет индикатора, които по думите на Бийлър служат като „предупредителни лампички“ в общуването. L означава Latency (закъснение) — продължителна пауза преди отговор на прост въпрос, която може да подсказва за измисляне. I е за Incongruence (несъответствие) — разминаване между казаното и израза или жестовете, например отрицание, придружено от утвърдително кимване. A представя Avoidance (избягване) — уклончиви, общи формулировки като „по принцип“ или „по правило“, които крият директен отговор. R е Resistance (съпротива) — когато зададеният въпрос предизвика отбранителна реакция и подмяна на темата, често с обвинителен тон. S описва Shifting vocal inflection (промяна в интонацията) — повишаване на тона в края на изречението, което кара отговорът да прозвучи като въпрос.
Този подход се стреми да систематизира наблюдения, които често се пренебрегват или се тълкуват погрешно. Бийлър предупреждава обаче, че L.I.A.R.S. не е диагностичен инструмент за безапелационно определяне на вина, а по-скоро механизъм за сигнализиране, който да подтикне към по-задълбочено наблюдение и разговор, за да не се увредят отношения с близки и колеги.
В допълнение към системата, експертът разбива няколко популярни мита. На първо място, идеята, че лъжците избягват очен контакт, се оказва измислица — според Бийлър често те поддържат по-продължителен и усърден контакт, опитвайки се да изглеждат убедителни и да контролират впечатлението. Второ, полиграфът не открива лъжи директно, а измерва физиологични реакции, свързани със стрес — промени в пулса, дишането, потене и кръвно налягане — които могат да бъдат провокирани и от други фактори.
Към практическите съвети Бийлър добавя и морален аспект: най-бързият начин да получите достоверна информация е да изслушате човека без осъждане, което често намалява напрежението и стимулира искреност. Той препоръчва да се прилага L.I.A.R.S. като допълнителна рамка за общуване, но не и като окончателен съд, за да се избегнат неправилни изводи, които могат да навредят на лични и професионални взаимоотношения.
Системата и наблюденията на бившия агент предизвикват интерес сред специалисти по разузнаване и поведенчески анализи, а разглеждането им в публичното пространство попада в категорията важни новини за комуникацията и сигурността. Вижданията на Бийлър бяха отразени и като част от по-широка дискусия за надеждността на полиграфските методи и невербалните индикатори, каквато съобщава town.bg. В същото време платформи като таун.бг и други новинарски канали обръщат внимание на практическия характер на препоръките му.
Източник: Daily Mail
Абонирайте се за нас в Google News.
