70-годишният Брад Джонсън от Провидънс, щата Юта, живее с необичаен модел на сън: той рядко спи повече от четири до пет часа на нощ и въпреки това се чувства бодър и енергичен, дори след дълги пътувания. Случаят привлича вниманието на невролози и генетици, които изследват група хора с подобна особеност, известна като естествено кратко спане, съобщава town.bg.
Джонсън описва режима си просто: „Не мога да спя повече от четири или пет часа. И се чувствам отлично с толкова.“ За мнозина подобна продължителност би била признак на хронично недоспиване, но учените откриват, че някои хора имат вродена нужда от значително по-малко сън, без да проявяват очевидни отрицателни последици върху здравето и ежедневното функциониране.
Изследователи, включително екипът на професора по неврология Ин-Хуей Фу от Калифорнийския университет в Сан Франциско, работят с десетилетия върху семейства, в които мнозина спят съществено по-малко. В случая на Джонсън и няколко негови роднини е установена рядка промяна в гена ADRB1, която влияе върху регулирането на съня и бодърстването. Описани са и други редки генетични варианти, свързани с естественото кратко спане, като DEC2, NPSR1, GRM1 и SIK3, а общо са известни около 50 семейства с подобни мутации.
Хората с естествено кратък сън обикновено се събуждат спонтанно след четири до шест часа и се чувстват възстановени, без да разчитат на будилници или стимуланти като кофеин. Техният модел остава устоял и по време на почивка, което отличава това състояние от случаите на хронично недоспиване, при които липсата на сън води до използване на механични средства за будене и до ежедневни затруднения.
Основното научно питане е как мозъкът „определя“ нуждата от сън и кои нощни процеси са критични за възстановяването. Сънят е свързан с редица важни физиологични функции — от метаболитни процеси до имунитет и емоционално състояние. Някои данни индикират, че естествените краткоспящи запазват пропорция от дълбокия бавновълнов сън, което би позволило на мозъка да извърши същите възстановителни дейности за по-кратко време.
Паралелно с това проучванията сочат, че голяма част от населението спи по-малко, отколкото е необходимо за оптимално здраве. Според национално здравно проучване от 2024 г. почти един на трима възрастни в САЩ спи под седем часа на денонощие. За разлика от естествените краткоспящи, тези хора често компенсират с будилници и кофеин и са изправени пред по-висок риск от здравословни проблеми като затлъстяване, диабет и коронарна болест на сърцето.
Елизабет Б. Клерман, професор по неврология в Медицинското училище на Харвард, подчертава, че хората често грешат в оценката на реалните си нужди от сън. В този контекст изследванията върху носителите на специфични мутации имат за цел да уточнят генетичните и физиологичните механизми, които позволяват на мозъка да „свърши“ необходимата работа за по-кратък период.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми може да доведе до нови подходи за подобряване качеството на съня при по-широка част от населението. Дали и в каква степен откритията ще намерят приложение за хора, които поради начина си на живот спят твърде малко, остава въпрос за бъдещи изследвания.
За Джонсън диагнозата е донесла лично облекчение: години наред той се е притеснявал, че малкото сън му вреди, докато участието в изследванията и идентифицирането на краткоспящия му статус са потвърдили, че това е нормално за него. Този факт променя възприемането на съня в семейството му и в кръга на експертите, които се занимават с феномена.
В контекста на важни новини за здравето и биологията на съня, случаите като този дават ценна информация за биологичната вариабилност в нуждите от почивка и предлагат платформа за бъдещи научни открития. В българската информационна среда темата предизвиква интерес и е отразена в различни канали, включително и на таун.бг.
Източник: National Geographic
Абонирайте се за нас в Google News.
