Когато финансовите възможности на българите се свият, първите разходи, които ограничават, са за здравни и стоматологични услуги. В същото време продължават да отделят средства за образованието на децата си почти до последно, а с недвижимите си имоти се разделят най-трудно, надявайки се икономическата ситуация да се подобри. Това обясни антропологът Харалан Александров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по Нова нюз.
Той припомни, че при предишни периоди на обедняване в България хората са създавали различни начини за приспособяване към финансовите затруднения. При намаляване на доходите домакинствата започват да подреждат приоритетите си и да преценяват кои разходи могат да бъдат съкратени или отложени.
„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот“, посочи Александров.
Антропологът направи паралел между масовото обедняване през 90-те години и сегашните икономически и геополитически процеси. Според него се забелязват признаци, че страната може да навлезе в нов период на обедняване.
Той предупреди, че загубата на вече придобити материални и социални позиции се преживява особено болезнено. Причината е, че последиците не се ограничават само до финансовото състояние на хората.
„Процесът на обедняване е много по-травматичен от устойчивата бедност. Когато започнеш да губиш ресурси, не само материални, не само финансови, започваш да губиш и статут, престиж, идентичност. Сриват се плановете за бъдещето и това се преживява изключително тежко“, коментира той.
Александров обърна внимание и на увеличаващата се група на т.нар. прекариат. В нея попадат хора без постоянна и сигурна работа, които често работят по отделни проекти или без трудови договори.
Според антрополога при икономически растеж подобна форма на заетост може да изглежда като възможност за независимост и свобода. При бързо влошаване на икономическата обстановка обаче тя създава сериозна несигурност.
„Когато започне да запада икономиката и то доста бързо, когато свършват ресурсите, тази позиция те прави свръхтревожен“, заяви Александров.
Той посочи, че при част от тези хора вече се наблюдават симптоми на тревожност и депресивни състояния, породени от социалната среда. По думите му това не означава непременно психично заболяване, а може да бъде реакция на натрупаното напрежение и невъзможността човек да се справи с несигурността и тревогите, които създава реалността.
