На 4 декември Православната църква почита Света Варвара, закрилница на хората, починали внезапно, без да имат време за покаяние и причастие.
Родена в аристократично семейство в Илиопол, Варвара приема християнството, което предизвиква гнева на баща ѝ. Той нарежда да я бичуват, а с позволението на управителя Мартиан я осъжда на смърт чрез обезглавяване. Според преданието, Божието възмездие не закъснява – мълния поразява и бащата, и управителя. Мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол през VI век.
В българската традиция Света Варвара е почитана като покровителка на болните деца, особено на заболелите от дребна шарка, заради което я наричат „Баба Шарка“. Жените приготвят „къпани“ питки и ги раздават за здраве. Популярен обичай е и варенето на боб, от който децата ядат зърна, поставени на коленете им, без да използват ръце.
В други райони Света Варвара се свързва с домашните птици и носи названието „Женска Коледа“. Девойките се пременят, обикалят домовете с песни за здраве, а по седенките се гадае коя девойка ще се омъжи и за кого.
В народния фолклор празникът на Света Варвара се свързва с последователните дни на Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) чрез поговорката: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
