На 20 декември се отбелязва Игнажден – празник, който поставя началото на новата година според народните вярвания. Денят е посветен на св. Игнатий Богоносец – вторият епископ на Антиохийската църква и ученик на апостол Йоан Богослов. Според преданието, св. Игнатий е детето, което Иисус Христос прегръща, за да покаже на апостолите кой е най-голям сред тях.
Игнажден е и първата коледна вечеря в Източна България, като трапезата е изцяло постна. Празникът съвпада със зимното слънцестоене и се смята за начало на Новата година. Затова се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-известният обичай на Игнажден е „полазването“. Първият човек, който влезе в дома на този ден, определя каква ще бъде следващата година за семейството – ако е добър и заможен човек, годината ще е здрава и плодородна.
С Игнажден са свързани и редица поверия. Ако времето е ясно, се очаква суша през април, а ако вали дъжд – плодородие. Ако вали сняг на Игнажден или Коледа, това се приема за добър знак. Облачното време предвещава богата реколта и изобилие в кошерите.
Според традициите, дните от 20 до 31 декември показват какво ще бъде времето през 12-те месеца на идната година, като 20 декември отговаря на януари. Също така не се изнася нищо от къщата – нито огън, жар, сол, нито се дава заем, за да не излезе берекетът от дома.
Игнажден е ден на надежди и предсказания, с който българите отбелязват началото на нов жизнен цикъл и се стремят да привлекат късмета и доброто в дома си.
