На 2 февруари православната църква отбелязва Сретение Господне, наричано още Зимна или Вълча Богородица. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка, и един от дванадесетте велики християнски празника.
Според библейското предание, 40 дни след раждането на Исус Христос Дева Мария го занесла в Йерусалимския храм, за да бъде представен пред Бога, както изисквал Мойсеевият закон. Богородица смирено се подчинила на този обичай, като принесла жертва според обичая – два гълъба вместо агне, тъй като била от по-бедно семейство.
В народните вярвания този ден се свързва със закрилата на майките, бременните жени и семейството. Според традициите не се работи, за да се избегнат беди и болести за децата. Спазва се сексуално въздържание, за да се осигури здравето и плодородието на домашните животни. Жените не използват остри предмети, а в домовете се месят питки, които се раздават за здраве. Вярва се, че първият човек, който влезе в къщата, предсказва пола на бъдещите деца в семейството.
Празникът съчетава християнските представи за Божията майка като покровителка на родилките със старите езически вярвания за злите сили, олицетворявани от вълците. Затова той се нарича и Вълча Богородица – ден за молитви, жертвоприношения и ритуали за защита от злото.
