Сирни Заговезни, наричан още Сирница или Сирни поклади, е последният голям зимен празник в българските традиции. Той се отбелязва седем седмици преди Великден, винаги в неделя, като тази година се чества на 2 март.
Основната символика на празника е свързана с подготовката за Великденския пост, който продължава 49 дни. Важен обичай на Сирни Заговезни е искането на прошка. По-младите посещават по-възрастните си роднини, целуват им ръка и изричат думите: „Прощавай!“, на което получават отговор: „Простено да ти е!“. Заради този ритуал празникът е известен и като „Прошка“.
Сред основните традиции е паленето на ритуални огньове, които символизират очистването и прераждането на природата. Огньовете се прескачат за здраве, а в някои райони се палят и факли, с които се обхождат нивите, за да се осигури плодородие.
Празничната трапеза включва млечни продукти, яйца и бяла халва, като това е последното заговяване преди началото на постите. Един от най-забавните ритуали е „хамкането“, при което върху конец се връзва бяла халва или варено яйце, което децата трябва да захапят без помощта на ръце.
Сирни Заговезни съчетава християнски и езически традиции и остава един от най-важните празници в българския календар, символизиращ новото начало, пречистването и хармонията в семейството.
