Семенната генбанка в Садово е стратегическо хранилище за растителни ресурси в България и най-голямото подобно съоръжение на Балканския полуостров. Създадена през 1984 г., тя съхранява над 62 000 образци от около 600 растителни вида при строго контролирани условия, в съответствие със стандартите на ФАО и европейските програми по генетични ресурси.
„Нашата колекция от зърнено-житни и зърнено-бобови култури е една от най-големите в Европа“, подчерта директорът на Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малаков“ доц. Катя Узунджалиева.
Генбанката разполага с три вида колекции – дългосрочна при -18°C и две на +6°C (обменна и работна). Образците са разделени по култури: зърнени, бобови, маслодайни, медицински, декоративни, фуражни и технически. Всеки вид има отговорен куратор, който следи състоянието и кълняемостта на семената. При подходящи условия, семената могат да се съхраняват между 18 и 100 години, като най-дълго траят тези на житните култури.
Особено ценна част от генбанката са дивите родственици на културните растения, които притежават устойчивост на болести, засушаване и климатични промени. Те са потенциален източник на гени за нови сортове и хибриди.
В момента в Садово се изгражда трета хладилна камера заради нарасналия обем на съхранявания материал. Институтът е предпочитан партньор в европейски научни проекти, включително по програма „Хоризонт 2020“.
България вече е изпратила 2111 образеца за дублиране в световното семехранилище в Свалбард, Норвегия. Това е важна предпазна мярка в контекста на природни бедствия и военни конфликти. Пример за нуждата от дублиране е колекцията на генбанката ИКАРДА в Алепо, Сирия, която беше спасена благодарение на прехвърлянето ѝ в Свалбард.
„Никой не знае какво се случва с генбанката в Украйна, но се надяваме, че образците са достигнали и са съхранени в Норвегия“, сподели доц. Узунджалиева.
