Млякото и млечните продукти от векове са част от традиционната българска трапеза, като повечето хора ги консумират ежедневно. Затова и повишаването на цените им засяга пряко домакинствата в страната. През последните години млякото, както и производните му продукти, значително поскъпнаха. По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ), към първата седмица на юни средната изкупна цена на кравето мляко е 1 лв. за литър.
Въпреки това, докато достигне до търговската мрежа, млякото поскъпва над три пъти. На едро литър струва средно 2,88 лв., а на дребно – 3,23 лв. Най-голямото оскъпяване се отчита именно при търговците на едро. Въпреки че официалната статистика показва, че за последната година изкупната цена е нараснала с 11%, цените на едро и на дребно бележат по-умерен ръст – съответно с 2,9% и 1,6%.
Още по-осезаемо е поскъпването на най-популярните млечни продукти – сирене и кашкавал. Средната цена на кравето сирене на едро достига 15,63 лв./кг, с ръст от 4,7% за година. В магазините килограм струва вече 18,85 лв., което е повишение от 7%. Кашкавалът от краве мляко с търговската марка „Витоша“ се продава на едро за 21,60 лв./кг, докато в магазините цената е 26,53 лв./кг. Повишението за година е съответно 2,8% и 6,1%.
Асоциацията на индустриалния капитал в България и представители на млекопреработвателния сектор подчертават, че надценките по веригата понякога надвишават 100%. Те настояват за по-строг контрол от страна на данъчните власти и регулаторите, за да се избегне неоправдано натоварване на крайните цени.
Производството на мляко в страната леко намалява в периода 2022–2024 г. Единствено производството на биволско мляко се е увеличило, макар и незначително – делът му остава около 2% от общото. Кравето мляко доминира с около 89%, следвано от овчето (6,2%) и козето (2,5%). През първите четири месеца на 2025 г. производството на основните млечни продукти е близко до нивата от същия период на предходната година, с изключение на пакетираното прясно мляко, което отчита скок от 27%. За сметка на това производството на сметана е намаляло с цели 30%.
Вносът на млечни продукти също остава значителен. През 2024 г. България е внесла общо 43 566 тона сирена и извара, като най-голям дял идва от Германия – 27% от общото количество. Следват Полша и Нидерландия с по около 14-15%, Италия с 7,7%, както и Австрия и Румъния с по 5-6%. Така само три държави осигуряват над половината от доставките на тези продукти у нас.
Всичко това поставя под въпрос устойчивостта на сектора и достъпността на млечните продукти за българските потребители, особено в контекста на растящите разходи и зависимостта от внос.
