Огънят погълна над 50 декара площ в борова гора
Пожарът, който обхваща труднодостъпните райони на природен парк „Рилски манастир“, продължава да бъде неовладян, въпреки усилията на хиляди доброволци и екипи на пожарната. Огънят се намира на височина от 2 000 метра надморска височина в изключително сложен терен, който затруднява действията на спасителите.
Най-големите усилия за потушаването на пламъците бяха вложени в понеделник, когато на помощ се включиха не само професионални пожарникари, но и два хеликоптера, които доставят вода от изравнителя на ВЕЦ „Рила“. Въпреки тези усилия, бедствието обхваща вече над 50 декара площ, част от които са застрашени от разширяване, ако ситуацията не бъде овладяна в най-кратки срокове.
Според специалисти, основната причина за възпламеняването вероятно е светкавица, която е удряла в района около месец преди избухването на пожара. Тези природни явления често водят до запалване на горивни материали в труднодостъпни части на страната, което прави гасенето изключително предизвикателно.
Терминът „подземни пожари“ и трудности при гасене
„Пожарът е доста голям, все още не е овладян“, заяви Здравко Велинов, доброволец, участващ в гасенето на пожара. Той уточни, че основните действия за гасене се провеждат през деня, тъй като през нощта е твърде опасно да се работи в такава висока част на планината.
„Голяма част от пожара е под земята. Използвахме дронове, за да инспектираме терена, и се оказа, че горят торфени огнища под земята и огромни дънери. На повърхността виждаме само дим, но не и огън. А под земята може да гори на 1 до 1,5 метра дълбочина“, обясни Велинов.
Това представлява значително предизвикателство за спасителите, тъй като, въпреки че на повърхността пламъците не са видими, огънят продължава да се разпространява по-дълбоко в почвата, което изисква внимателно и стратегическо гасене.
Особености на терена и опасности за екипите
Теренът, на който се разиграва пожарът, е почти вертикален, което затруднява всякакви действия на спасителите. „Работим с лопати, разравяме и затрупваме торфените слоеве, за да спрем разпространението на огъня“, допълни Велинов. Трудността в действията е още по-голяма, защото спасителите трябва да бъдат много внимателни, за да не пострадат, а единственият начин за доставки на вода е чрез хеликоптери.
„Ние ги напътстваме къде да хвърлят вода. Отвесните склонове правят всякакви други опити за гасене неефективни“, обясни той.
Предизвикателства при преминаването през труден терен
За да пресекат огъня, екипите на Доброволния спасителен отряд и служителите на РСПБЗН-Кюстендил са били принудени да преминат през дълъг тунел с дължина 2 километра под планината, което поставя още едно сериозно препятствие пред спасителите.
Ситуацията остава критична, като пожарникарите и доброволците продължават да работят денонощно в усилието да спасят природата и да ограничат разпространението на огъня.
Ask ChatGPT
