Не съм човек, израснал в улични среди, нито продукт на политическа лаборатория. Ценностите ми са изградени сред хората в униформа – там, където думите дълг, отговорност и солидарност имат реално значение, а не са празни лозунги.
Като техен командир съм носил отговорност за живота им и никога не съм ги оставял сами, дори когато решенията на управляващите са ги поставяли в риск. Затова, когато държавата приема закони, които принуждават служители да вършат служебни задължения с личните си автомобили, ще споделя съдбата им – ще шофирам своята кола, за да покажа солидарност.
Когато властта руши държавността чрез законодателни абсурди, ние – гражданите – сме длъжни да я изграждаме отново. Ако тези, които промениха Закона за НСО, наистина вярват, че държавната дейност може да се върши с лични средства, нека сами дадат пример – да оставят лимузините и да се срещнат лице в лице със своите избиратели.
Днес виждаме как Борисов отстъпва пред Пеевски и му предава властта – действие, което е нелегитимно и в разрез с демократичните принципи. Това се случва пред очите на всички, но без съгласието на народа, включително и на избирателите на ГЕРБ, които никога не са гласували за партията на Пеевски. Политиците трябва да разберат, че българските граждани не са ничия собственост.
Моноспектакълът на Борисов беше демонстрация на политическа абсурдност – доказателство, че властта не е в институциите, а в ръцете на двама души, които си я разменят. Това унижение не може да продължава. Никой досега не си е позволявал да се държи толкова пренебрежително с министър-председател на България, а председателят на Народното събрание беше принизен до безлична фигура.
Моят нов политически проект не е партия, а самите граждани на България. Ще продължа да защитавам техните интереси с всички законни средства, които ми предоставя Конституцията.
