Днес Българската православна църква отбелязва един от най-значимите духовни празници – Неделя Сиропустна, известна сред народа като Сирни Заговезни. Той се пада точно седем седмици преди Възкресение Христово и поставя началото на най-строгия и продължителен постен период в християнския календар.
По стара българска традиция това е ден, посветен на семейството и помирението. Родителските домове се изпълват с деца, внуци и близки, а централно място заема ритуалът на взаимното опрощение. По-младите изразяват почит към по-възрастните, като искат прошка с думите „Прости ми“, на което получават благословията „Простено да ти е, Господ да прощава“.
Църквата напомня, че прошката е акт на духовна сила и смирение. В този ден вярващите са призовани да оставят зад себе си обидите и да пречистят сърцата си, за да посрещнат достойно Възкресението на Иисус Христос.
Празничната вечерна трапеза има строго определени ястия, които символично бележат последния ден преди строгия пост. На масата присъстват баница със сирене, риба, яйца и традиционната бяла халва с орехи. Именно от „заговяване“ – началото на въздържанието – произлиза и името на празника.
Един от най-очакваните обичаи е т.нар. „хамкане“. Парче халва, яйце или сирене се връзва на конец и се спуска пред децата, които се опитват да го захапят без помощта на ръце. След това конецът се запалва, а начинът, по който изгаря, според народните вярвания предсказва каква ще бъде годината.
От следващия ден започва Великият пост, през който вярващите се въздържат от храни от животински произход и се посвещават на смирение, молитва и духовно пречистване. Сирни Заговезни остава символ на ново начало – време, в което прошката отваря пътя към вярата, мира и надеждата.
