В нов епизод на подкаста „Храмът на историите“ с Мон Дьо Ива Екимова прави равносметка на навършването на 50 години, споделяйки за лични промени, загуби и нови начала, съобщава town.bg. Разговорът обхваща периода на криза, който според нея е довел до преосмисляне на приоритетите и до стремеж към повече автентичност и дисциплина в личния и професионалния ѝ живот — теми, които са важни новини за нейния кръг от последователи и за медийната общност.
Екимова описва себе си като човек, който се е отдръпнал от ролята на „публичен образ“ и е започнал да акцентира върху вътрешното спокойствие. „Аз не съм просто образа от социалните мрежи… Не съм просто майката на Дара Екимова, а съм Ива Екимова, която е човек“, казва тя, посочвайки, че дълго време е била „архитект на образи“, но вече предпочита да казва „не“ и да говори открито. Тя отбелязва, че периодът на промяна е изисквал дисциплина и честност към себе си, защото продължителният конформизъм е бил изтощителен.
В центъра на разказа е „една година в тъмнината“ — интервал между средата на 2024 и средата на 2025 г., когато Екимова остава без работа. Тя разказва, че в този период не е знаела как ще покрива сметките си и е усетила дълбок разрив между публичния образ и реалността. Последиците върху здравето и настроението са били ясни: наддала е 11 килограма и се е затворила в себе си, отказвайки срещи и социални контакти. След като взема решение за промяна, животът ѝ се обръща към нова посока — сред която влиза и нова любов.
Екимова разказва и за две тежки лични загуби: баща си в тийнейджърска възраст и съпруга си Дими, чието отсъствие тя определя като най-силно белязало живота ѝ. Тя припомня, че е останала сама с шестгодишно дете и че загубата е дошла неочаквано, когато е била на 33 години. Поради грижите за малката ѝ дъщеря, процесът на скръбта не е могъл да бъде изживян пълноценно. За Дими тя говори с уважение и топлота: „Той не беше лицемер… не примирим към несправедливостта, към лъжата… и в същото време изключително весел, ведър, забавен.“ Описва го като брилянтен гинеколог и музикант, човек на реда, с бурен и динамичен характер, при който различията и споровете са били част от връзката.
В същото време в живота на Екимова е настъпило ново влюбване, срещнато по случайност пред вратата на асансьор. Тя разказва как поредица от случайни контакти прерастват в умишлено организирана среща, а първата им среща продължава седем часа. Мъжът не е от шоу бизнеса и не е българин; тя не разкрива националността му, а го описва като чаровен, одухотворен и усмихнат. Това събитие според нея показва, че след тежък период е възможно да се намери нова радост и спокойствие.
Отношенията ѝ с дъщеря ѝ Дара също присъстват в изповедта. Майчинството е за нея и благословия, и предизвикателство: „Да бъда майката на Дара Екимова е благословия и благодат. И в същото време тя вече не принадлежи само на мен. Тя принадлежи на музиката си, на амбицията си…“ Екимова подчертава интелекта и критериите на дъщеря си и споделя, че най-трудното за всеки родител е да гледа детето си да страда, без да може да помогне директно.
Професионалният ѝ път е също във фокуса на разговора: от скромно работническо семейство до сцена и медии. Тя припомня корените си — баща работил в близък до промишлеността сектор, майка в „Балкантон“ — и началото си в „Супер шоу Невада“ през 90-те като една от разпознаваемите фигури в страната. Като експерт по комуникации тя критикува размитата граница между стратегия и манипулация в съвременните медии и социални мрежи, които според нея често премахват посредника и позволяват неподготвени изяви. По думите ѝ социалните платформи стимулират автентичността, но тя може лесно да бъде „изиграна“.
Екимова отправя практичен съвет към млади инфлуънсъри: първо да си отговорят каква е целта им. В заключение тя говори за прошката и за посланието си към по-младата версия на себе си — подкрепа и обещание за справяне. Тези лични откровения оформят една история за криза, загуба и възстановяване, която привлича вниманието като важни новини за широката публика и за онези, които следят развитието на личности от публичното пространство в България, включително и на таун.бг като част от медийния пейзаж.
Абонирайте се за нас в Google News.
