На 25 март Благовещение се отбелязва един от значимите празници в православния календар. Той е част от великденския цикъл и се смята за символ на надеждата и началото на новия живот през пролетта.
Според християнската традиция на този ден архангел Гавриил се явява на Дева Мария в галилейския град Назарет, за да ѝ съобщи божествената воля. Той ѝ известява, че чрез действието на Светия дух тя ще зачене и ще роди Спасителя – Исус Христос.
В българската традиция празникът е известен още като Благовец и често е наричан „половин Великден“. С него са свързани множество народни обичаи и вярвания. На този ден например се пробиват ушите на малките момичета и се бележат агнета и ярета, тъй като се вярва, че тогава болката е по-малка.
Фолклорът свързва празника и с първото пропяване на кукувицата, което според народните представи бележи окончателното настъпване на пролетта. Затова в някои райони на страната денят е познат и като Кукувден. Според старите вярвания птицата се чува само до Еньовден или Петровден, след което замлъква.
Народните поверия съветват човек да докосне хляб и монета, ако чуе кукувицата на този ден – знак за благополучие и изобилие през годината. Момите пък се стремят да откъснат клонка от дървото, на което е кацнала птицата, вярвайки, че това ще им помогне по-скоро да намерят своя избраник.
В навечерието на празника традиционно се почистват дворовете и се палят обредни огньове със събрания боклук. Около тях младите момичета пеят обредни песни и обикалят домовете в селото, за да съобщят символично пристигането на пролетта.
На този ден имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой и Блага.
