Световната банка публикува нов доклад, в който предупреждава за значително поскъпване на основните суровини през тази година, съобщава town.bg. Според институцията средният ръст на цените на петрол, торове, селскостопански продукти и метали се очаква да достигне около 16% през текущата година, което може да окаже натиск върху инфлацията и доходите на домакинствата и производителите.
Главният икономист на Световната банка Индермит Гил описва ефектите като „вълни“, при които първо се повишават цените на енергията, след това това се прехвърля върху цените на храните и накрая води до по-висока инфлация, по-високи лихви и по-скъпо обслужване на дълга. В доклада се дава конкретна прогноза за енергийния сектор: цените на енергията може да нараснат с около 24% през годината, което институцията определя като връщане към нива, близки до тези от 2022 г.
За суровия петрол прогнозата на Световната банка е средната цена на сорта Брент да бъде около 86 долара за барел през 2026 г., в сравнение със средно 69 долара през предходната година. Тази оценка се базира на предположението, че по-голямата част от настоящите смущения в доставките ще бъдат овладени в близките месеци и че трафикът през Ормузкия проток ще се нормализира постепенно до края на 2026 г. В доклада е посочен и рисков сценарий: при ескалация на конфликта и нови повреди по петролната и газовата инфраструктура в региона цената на сорта Брент може да се изкачи до около 115 долара за барел.
Отделно икономистите отбелязват резки движения при цените на суровините за производство на торове, които силно зависят от енергийните цени. Очакванията са тези суровини да поскъпнат с около 31% през годината, което според доклада ще намали доходите на земеделските производители и ще застраши бъдещите реколти. Възходящият натиск върху торовете е посочен като значителен риск за продоволствената сигурност в разнообразни региони.
Световната банка също така прогнозира, че цените на базовите метали — включително алуминий, мед и калай — ще достигнат рекордни нива. Причините за това са увеличеното търсене, свързано с разрастването на центрове за данни, производството на електромобили и прехода към възобновяеми източници на енергия. Такива структурни фактори, комбинирани с краткосрочни геополитически сътресения, създават среда за продължителен натиск върху цените на металите.
В документа се подчертава, че ефектите от покачването на цените не са ограничени до отделни сектори: по-високите енергийни и суровинни цени могат да предизвикат по-широка инфлация, да увеличат разходите за обслужване на държавния и частния дълг и да усложнят монетарната политика в държавите с уязвими икономики. Това прави прогнозите за световната икономика по-непредвидими и налага бдителност от страна на политиците и бизнесите.
Докладът разглежда и сценарии за възстановяване: ако напрежението в Близкия изток отслабне и логистичните вериги се стабилизират, част от налягането върху цените може да отмине. Въпреки това, допълнителни структурни промени — като трайно по-високо търсене на метали за технологични приложения — могат да задържат цените на по-високи нива в средносрочен хоризонт.
За България и други страни с ограничени възможности за компенсиране на шокове тази комбинация от фактори представлява важни новини: поскъпването на енергията и торовете може да се отрази на разходите за производство и на крайните цени на хранителните продукти. В този контекст наблюдаваните и прогнозирани промени следва да бъдат в центъра на вниманието на икономическите кръгове и на политиката в близките месеци.
Докладът повдига редица въпроси за мерките, които правителствата и бизнесите трябва да предприемат — от подсигуряване на по-устойчиви вериги на доставка до подкрепа за производители, изложени на рязко поскъпване на входящите ресурси. Тези теми ще останат във фокуса на международните икономически анализи през следващата година, докато условията на пазара се развиват.
Източник: Франс прес
Абонирайте се за нас в Google News.
